Навършват се 152 години от смъртта на Георги Раковски – първият идеолог на националното революционно движение. Георги Раковски е роден в Котел на 14 април 1821 г. в търговско-занаятчийско семейство. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград.
- Реклама -
През лятото на 1841 г. Раковски се установява в Браила и участва във Втория браилски бунт. През февруари 1842 г. е арестуван и осъден на смърт. Но по-късно спасен.
През 1844 г. Раковски се връща в Котел, но бива наклеветен и хвърлен в цариградския затвор заедно с баща си. След 3 години е освободен и работи като търговец и адвокат.
През 1854 г. Раковски води малка чета в Балкана, но след неуспеха на Кримската война емигрира във Влашко, после в Нови Сад – Австрия (1856).
Раковски издава историческия сборник „Показалец” и изготвя своя Първи план за освобождението на България от 1858 г. Планът предвижда общо въстание, което да се ръководи от „Тайна канцелария”. Това е нов етап в организирането на освободителното движение.
За изпълнението на този план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др. При въоръжения сблъсък с турския гарнизон край Белград легията проявява бойни качества, но до война с Турция не се стига и тя е разтурена.
Георги Раковски се разболява тежко и умира на 09.10.1867 г. Неговите заслуги за българското освобождение са изключителни. Със своята пламенна публицистика е художествена дейност, с теоретичните си и практически трудове и планове, с авторитета си на енциклопедична личност той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело.
Навършват се 152 години от смъртта на Георги Раковски – първият идеолог на националното революционно движение. Георги Раковски е роден в Котел на 14 април 1821 г. в търговско-занаятчийско семейство. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград.
- Реклама -
През лятото на 1841 г. Раковски се установява в Браила и участва във Втория браилски бунт. През февруари 1842 г. е арестуван и осъден на смърт. Но по-късно спасен.
През 1844 г. Раковски се връща в Котел, но бива наклеветен и хвърлен в цариградския затвор заедно с баща си. След 3 години е освободен и работи като търговец и адвокат.
През 1854 г. Раковски води малка чета в Балкана, но след неуспеха на Кримската война емигрира във Влашко, после в Нови Сад – Австрия (1856).
Раковски издава историческия сборник „Показалец” и изготвя своя Първи план за освобождението на България от 1858 г. Планът предвижда общо въстание, което да се ръководи от „Тайна канцелария”. Това е нов етап в организирането на освободителното движение.
За изпълнението на този план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др. При въоръжения сблъсък с турския гарнизон край Белград легията проявява бойни качества, но до война с Турция не се стига и тя е разтурена.
Георги Раковски се разболява тежко и умира на 09.10.1867 г. Неговите заслуги за българското освобождение са изключителни. Със своята пламенна публицистика е художествена дейност, с теоретичните си и практически трудове и планове, с авторитета си на енциклопедична личност той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело.
