Една гражданска организация има лимит, докъде може да стигне, но не може да замести една институция. Това коментира в передаването „Честно казано с Люба Кулезич“ по телевизия Евроком журналистът Николай Стайков, който е съосновател на Антикорупционен фонд (АКФ).
Това, което е останало неосветлено от „Апартаментгейт“ според него са механизмите за контрол и разследване.
„Апартаментгейтът не е приключил, докато не приключи казусът с терасата с каручката“, припомни той за имота на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев.
„Новината не трябваше да идва от една гражданска организация, а от финансовото разузнаване на ДАНС, ако е работещо“, казва Стайков.
„Не е положителен опитът ми от комуникация с антикорупционните институции“, коментира той относно съдебните дела на АКФ срещу държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).
Той припомни казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ) и прокурора Иван Гешев, който през 2014 г. е настоявал за необходимостта от сигнали за иницииране на разследване.
„Подадохме сигнала, но изведнъж се оказа, че разследването било по анонимен сигнал на един служител на банката – сигналоподателят дори никога не е викан за разпит“.
„Картината не е толкова черна“, каза пък юристът доц. д-р Ива Пушкарова, според която имало и „добри“ сигнали за корупцията.
Според нея в спецслужбите и в съдебната система има доста професионалисти, които „си вършат работата“. „Колкото и да е непопулярно да се казва това“, категорична бе юристката.
Тя призна, че антикорупцуионното законодателство в България в юридически среди се приема като корупционен закон“. „За българския законодател добра дума отдавна не може да се каже, дори за такъв добронамерен като мен“, призна Пушкарова.
Според Пушкарова дори българските законодатели не са толкова „глупави“, че да създадат непредумишлено такъв закон какъвто например е Закона за обществените поръчки (ЗОП).