Search Suggestions
      сряда, 09.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Благовещение е

          Православната църква чества празника Благовещение – блага вест. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха.

          - Реклама -

          Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Иисус Христос.

          За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.

          Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

          По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.

          Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

          Православната църква чества празника Благовещение – блага вест. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха.

          - Реклама -

          Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Иисус Христос.

          За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.

          Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

          По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.

          Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Георги Хрисимиров: С протестите цяла Европа видя, че ни тласкат насила в еврозоната

          "С протестите цяла Европа видя, че ни тласкат насила в еврозоната и то с фалшифицирани данни." Това каза депутатът от ПП "Възраждане" Георги Хрисимиров, който...

          Георги Хрисимиров: С влизането на България в еврозоната губим суверенитет

          "С влизането на България в еврозоната губим суверенитет. Губим способността и възможността да решаваме бъдещето на България и на нашите деца." Това каза депутатът от...

          Недялко Недялков: Ситуацията в тоталитарна България е повече от отвратителна

          СЪЖАЛЯВАМ, АКО ВИ РАЗТРЕВОЖА насред лежерния олинклузив, но ситуацията в тоталитарна България е повече от отвратителна. И който сега си стиска очите, злобее или...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions