Search Suggestions
      събота, 19.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Благовещение е

          Православната църква чества празника Благовещение – блага вест. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха.

          - Реклама -

          Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Иисус Христос.

          За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.

          Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

          По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.

          Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

          Православната църква чества празника Благовещение – блага вест. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха.

          - Реклама -

          Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Иисус Христос.

          За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.

          Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

          По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.

          Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Росен Желязков: Образът на Васил Левски трябва да ни обединява

          188-годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски бе отбелязана с тържествен митинг-заря в неговия роден град Карлово, предаде кореспондентът на БГНЕС от...

          Атанас Чобанов показа луксозната къща на Пламенка Димитрова

          "Бърд.БГ" публикува сателитна снимка от Google Earth на имот на бизнесдамата Пламенка Димитрова, придобила популярност от казуса с обществените поръчки в община Варна. В...

          Доц. Лазаров: Старозагорският съд потвърди, че уволнението ми е незаконно

          Старозагорският съд постанови на втора истанция, че заповедта за уволнението на бившия декан на Ветеринарномедицинския факултет в Тракийския университет, Лазарин Лазаров, за незаконна. Той...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions