Указът на американския президент за регулация на изкуствения интелект е впечатляващ с темите, които засяга. Той е наистина всеобхватен, покрива повечето важни аспекти и е много американоцентричен. Това каза футурологът доц. д-р Мариана Тодорова в предаването пред Фокус.
В първата част на документа е заложено, че изкуственият интелект не бива да се използва или той трябва да бъде силно регулиран при разработването на биологични материали, посочи тя. „В синтетичната биология, при възможността да се секверина, да се проследява генома, той би могъл да пише синтетичен код на нови организми. Това биха могли да са нови биологични оръжия, с които да отворим Кутията на Пандора. Вече има разработка на органоиди – елементи от човешкия мозък, които са направени по изкуствен начин, чрез синтетична биология. Ако включим към това и изкуствения интелект, извън употребата за фармацията и разработването на нови лекарства, това би могло да има пагубни последици“, отбеляза доц. Тодорова.
Тя подчерта, че по отношение на съдържанието и фалшивите новини също са заложени мерки във връзка с контрола от страна на различни държавни структури.
Мариана Тодорова припомни, че през юни тази година Европейската комисия публикува документ, посочващ ключови функции на изкуствения интелект като опасни – лицево разпознаване, достъп до критична инфраструктура, използване на изкуствения интелект от деца. „В случая идентифицираме проблемите, но не обмисляме всички приложения и оставяме много сиви зони и правна празнота“, коментира тя.
В указа на Байдън са анализирани сферите, в които изкуственият интелект ще има влияние, но са пропуснати ключови негови дефицити, отбеляза футурологът. „Тук се говори за предразсъдъци, но не се говори за халюцинации и за странични ефекти. Този документ е добро начало, много по-подробен е от това, което Великобритания и Европейската комисия предложиха, но все още не са осмислени фундаментални проблеми, като това как може да се пренапише човешкия език, как може да се хакне цивилизацията или как може да се трансформира образованието. Говори се за образование, но в позитивен аспект, за персонализацията. И единият, и другият подход не са достатъчни. Скоростта, с която политиците се движат, е много по-ниска и недостатъчна да улови ефектите на технологията“, каза още Тодорова.
Указът на Байдън не слага спирачки пред развитието технологиите и изкуствения интелект. „Не се слагат спирачки, въпреки изискването всички компании да разкриват тестовете, които са правили. Байдън отделя специално внимание върху достъпа до критична инфраструктура, като електрически системи, ядрени оръжия, дронове, което досега не беше правено. По отношение на конкурентоспособността на по-малките играчи има косвена заплаха“, отбеляза доц. Тодорова.
Джо Байдън поставя изключителен акцент върху гражданските права, правораздаването и превенция на престъпления, допълни тя.
Снимка: БГНЕС