„Абсолютно предизборно поведение и буквално опит за манипулиране на темата е привикването на председателя на КЕВР Иван Иванов в парламента, защото само след няколко дни, през следващата седмица, Комисията ще публикува решението си за ценово решение“. Това коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт пред БНР. „Ако бяхме изчакали, щяхме да видим какво е решила КЕВР и да си спестим всички тези притеснения, нападки, обвинения, прогнози и заплахи и какво ли не. Депутатите могат да изслушват председателя на Комисията, но в крайна сметка предварителното му викане, за да се обясни какво смята да направи Комисията през следващия ценови период, всъщност подсказва политически натиск. Регулаторът е независим, избира се от парламента, но в тази си част за ценовото решение, би трябвало да има политическа независимост. А виждаме, че няма такава от парламента и от министъра на енергетиката“, посочи Стайков.
Според него политически натиск има и го доказва промяната на предложението на АЕЦ Козлодуй, след като първоначалното беше за 30% увеличение на цената на тока.“Дружеството внася ценово предложение и след това излиза министърът и казва „ще внесат ново“, очевидно има политически натиск. Търговското дружество трябва да се отчита на БЕХ. Проблемът е, че независимо ценовото предложение, което дружеството предлага, решението се взима от регулатора. Независимо какви цени иска съответното дружество, крайната дума е на регулатора. И затова нямаше причина министърът на енергетика да се намесва и да плаши хората“, обясни икономистът от Института за енергиен мениджмънт.
„България е транспонирала в тази част всички директиви и регламенти. Единственото, което остана и се отложи е пълната либерализация на пазара, за която не ясно какво се случва. и ако продължаваме може да стигнем и до наказателна процедура“, предупреди Стайков.
Той обясни, че интересите на потребителите винаги са на преден план и не се търси баланс с компаниите производители на ток.
„И това става основно по политическа линия. Не бива НС да оказва влияние върху регулатора и министърът да казва с колко да се увеличи цената на тока. Така се връщаме около 2013 г, когато премиерът излизаше и казваше „следващата седмица регулаторът ще вземе еди какво си решение и той го взимаше“, припомни Калоян Стайков за годините, в които цените на тока свалиха правителство.
Той коментира, че регулаторът изключва ТЕЦ Марица Изток 2, защото по закон не може да я включи.
„Но очаквам със заповед на министъра да се включи в енергийния микс. Отлагането на либерализацията е, защото няма механизъм, по който централата да работи. Министърът със заповед включва ТЕЦ-а, за да може обектът да работи. Ние имаме регулиран пазар и потребителите са защитени от свободните цени и в същото време със заповед на министъра се вкарва производство, което не може да включи енергията си на свободния пазар“, каза още икономистът.
Той е категоричен, че „е необходима и това е правилният подход, най-накрая да се измисли каква пътна карта ще се следва“.
„Да се направят планове от необходимостта от въглищна мощности – конкретно какви генерации ни трябват, тъй като тази централи не просто задоволяват търсенето, но участват и в регулирането. Тези централи са важни да се поддържа баланса в енергийната системата. Отговори на тези въпроси липсват от 5 години“, допълни Стайков.
„Политиците да седнат и да вземат решение, което ще следват, а не всяко правителство да има нова визия. Това лутане е причината да сме в тази ситуация. Продължавайки напред, трябва да се търсят дългосрочни решения, които ще бъдат следвани от следващите правителства“, препоръча експертът.
За него „новите мощности на АЕЦ Козлодуй приличат на договора с Боташ“.
„Нови мощности в Козлодуй дават големи възможности, но не е ясно, как точно ще се възползваме от тях. И дали тази дългосрочна инвестиция, няма да се окаже тежест за икономиката“, пита икономистът.
А дали цените на произведения ток у нас са конкурентни на свободния пазар: „Зависи, цените на пазарите са по-ниски отколкото е прогнозната за Козлодуй 7 и 8 блок, но не знаем каква ще е цената след 10 години и след 15. Със сигурност знаем, че имаме свръхпроизводство в определени часове, което означава, че цените са нулеви или минусови. Важно е как се развива потреблението – в ЕС всички предвиждат електрификация и затова имаме нужда от допълнителни мощности.“
Относно иска от 400 млн. евро към Газпром, Стайков каза:
„Не съм юрист, като цяло съм скептичен за успеха на подобен иск.“