Държавите от вътрешността на ЕС ще са длъжни да „вземат“ от страните под мигрантски натиск не по-малко от 30 000 мигранти, за да ги облекчат. Това предвижда регламент, част от новия Пакт за миграция, който беше договорен между Европейския парламент и Съвета на 20 декември 2023 г. Координатор на преговорите от името на Европейския парламент (ЕП) е евродепутатът Елена Йончева. Тя представи детайли от споразумението в ефира на bTV.
Реформата всъщност включва девет регламента, които уреждат различни аспекти на управлението на мигрантските потоци – по-стриктен контрол на границите, проверка на документите, изследване на потенциални заплахи от тероризъм, взимане на отпечатъци, реакции при кризи с прекомерен натиск, по-бърза обработка и преценка на молбите на търсещите убежище, работа с трети страни, укрепване на европейската Агенция за убежище и т.н. Сред тях е и т.нар. механизъм за солидарност – преместването на мигрантите от държавите по външните граници на ЕС към вътрешността на съюза, обясни Елена Йончева. Тя каза, че по настояване на Съвета пактът ще влезе в сила до 24 месеца, след като бъде подписан през април, въпреки настояването на ЕП да е не по-късно от година. За това време държави като България, Италия, Испания, Гърция и Кипър ще разполагат с общ фонд от 2 млрд. евро, за да се подготвят за прилагането на новите правила.
Дискусиите за промяна на Дъблинския регламент, който определя правилата на политиката на ЕС за миграцията, продължават повече от десет години. Не беше справедливо спрямо България и другите държави на първа линия – да поемат натиска на мигрантите към съюза, каза Елена Йончева. Тя координира преговорите по новия пакт от 2021 г. и едва на 20 декември 2023 г. беше постигната договорка между Европейския парламент и държавите членки. Не беше лесно, дори се наложи разговорите по всички регламенти да се замразят докато държавите членки не се съгласят с механизма за солидарност, разказа евродепутатът.
Помолена да коментира частичното влизане на България в Шенгенското пространство, Елена Йончева каза, че това щеше да е добра сделка, ако имаше дата и за отпадането на сухопътните проверки. Повече от 95% от търговския оборот на страната ни с ЕС минава по суша, припомни тя. Събитията, които предстоят през 2024 г. в Европа не предполагат лесна договорка за това, посочи тя и изброи – председателството на Съвета на ЕС през годината първо ще е на Белгия, а след това на Унгария, за които разширяването на Шенген не е приоритет. В средата на 2024 г. ще се проведат европейски избори. Не е ясно и какъв ще съставът на Съвета, в който е възможно да има представители на крайната десница, за която Шенген също не е сред важните теми.
Определянето на дата за приемането на България и Румъния и по суша в пространството за свободно движение е записано в тристранно изявление с Австрия – анекс към решението на ЕС за частичното влизане в Шенген от 29 декември 2023 г., но под условие. В изявлението Виена поставя няколко изисквания, с които България и Румъния се съгласяват. За едното от тях тя се позовава на действащия Дъблински регламент, за да настоява България да приеме обратно бежанци, които са регистрирани у нас, както изискват правилата. Освен това трите държави се ангажират да се реагира по-бързо в тази процедура, да няма ограничение на броя върнати бежанци за месец, да се въведе по-стриктен контрол на границата между България и Румъния, и др. Какво получихме – засилен контрол по границата с Румъния. Това е обратното на Шенген, коментира евродепутатът.„
Юристи, специалисти по европейско право, с които Елена Йончева се консултира, твърдят, че изявлението няма правнообвързваща стойност за България. Според международното право подобни съвместни изявления имат задължителен характер, ако са ясно разписани, коментира още тя. Но според европейското право „изявление“ не е правнообвързващо.
Заради публикации в австрийски медии, позоваващи се на членове на правителството във Виена, че към България ще бъдат насочени обратно 6 000 мигранти, още в първия работен ден на годината Елена Йончева изпрати официално запитване до министъра на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер. В него се настоява за разяснение по тази информация – дали наистина има подобно споразумение със София за 6 000 души, за какъв период би трябвало да се върнат, както и обяснение какво налага да се поставят допълнителни условия, след като България стриктно спазва правилата на Дъблин.