Рисковете за сигурността на България и Европа при големи мигрантски кризи значително ще намалеят, когато се приеме новият пакт за миграцията. Един от регламентите в него предвижда детайлен скрининг на пристигащите по външните граници на ЕС, подробна, внимателна проверка. Тези от пристигащите, за които има данни, че биха могли да застрашат сигурността, ще бъдат връщани на страните по произход или в трети държави. Пактът е на крачка от окончателното му приемане. Това каза Елена Йончева, евродепутат от социалистите и демократите, в интервю за Диана Янкулова в предаването „Неделя 150“ на БНР.
- Реклама -
Елена Йончева оглавява групата, която води преговорите по пакта между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета. Още през декември беше постигнато предварително съгласие по всичките десет законодателни акта, а на 14 февруари те бяха приети и от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Очаква се окончателно да бъдат гласувани в Страсбург през април, каза евродепутатът.
Елена Йончева подчерта, че с въвеждането на новия механизъм за солидарност, част от пакта, на България и другите държави по границите на ЕС вече няма да се налага да се справят сами, когато има мигрантски натиск. Държавите членки ще трябва да разпределят най-малко 30 000 души годишно помежду си, както и да отделят 600 млн. евро или да предоставят техническа или друга експертна помощ, каза тя. Ако се налага България да приеме мигранти от други държави, то това ще се равнява на 0.9% от този брой. Става въпрос за под 300 души годишно. Новото законодателство ще замени съществуващия сега Дъблински регламент, който задължава отговорни за мигрантите в ЕС да са първите държави, до които те достигнат. Обикновено това са тези, които се намират по външните граници, като България.
Рисковете за сигурността на България и Европа при големи мигрантски кризи значително ще намалеят, когато се приеме новият пакт за миграцията. Един от регламентите в него предвижда детайлен скрининг на пристигащите по външните граници на ЕС, подробна, внимателна проверка. Тези от пристигащите, за които има данни, че биха могли да застрашат сигурността, ще бъдат връщани на страните по произход или в трети държави. Пактът е на крачка от окончателното му приемане. Това каза Елена Йончева, евродепутат от социалистите и демократите, в интервю за Диана Янкулова в предаването „Неделя 150“ на БНР.
- Реклама -
Елена Йончева оглавява групата, която води преговорите по пакта между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета. Още през декември беше постигнато предварително съгласие по всичките десет законодателни акта, а на 14 февруари те бяха приети и от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Очаква се окончателно да бъдат гласувани в Страсбург през април, каза евродепутатът.
Елена Йончева подчерта, че с въвеждането на новия механизъм за солидарност, част от пакта, на България и другите държави по границите на ЕС вече няма да се налага да се справят сами, когато има мигрантски натиск. Държавите членки ще трябва да разпределят най-малко 30 000 души годишно помежду си, както и да отделят 600 млн. евро или да предоставят техническа или друга експертна помощ, каза тя. Ако се налага България да приеме мигранти от други държави, то това ще се равнява на 0.9% от този брой. Става въпрос за под 300 души годишно. Новото законодателство ще замени съществуващия сега Дъблински регламент, който задължава отговорни за мигрантите в ЕС да са първите държави, до които те достигнат. Обикновено това са тези, които се намират по външните граници, като България.
