„На Европейския ден в памет на жертвите на нацизма и комунизма отдадохме почит на загиналите българи. Трябва да помним зверствата, извършени в България от престъпния комунистически режим. Ние, младите хора, често си мислим, че миналото е далеч и то никога няма да се повтори. Спомените избледняват, поколенията се менят и се подменя историческата истина, а тя е само една – България е платила жестока цена за демократичното си развитие.
- Реклама -
Затова най-важният урок, който имаме, е да не допуснем миналото да се пренесе в настоящето и да опита отново да определя нашето бъдеще. Всяко следващо поколение води своята борба за историческата памет, за истината и за демокрацията. И тези битки на нас тепърва ни предстоят. Днес с колеги общински съветници и общността на репресираните почетохме паметта на тези, които не са склонили глава. И са си платили за това.
Като потомък на репресирани от бившата “Държавна сигурност” не мога да подмина равнодушно опитите за реставрация и неглижирането на кървавия апарат за терор!
Пречупено през личната ми съдба, в онези времена на всевластната ДС и с моя произход, за мен щеше да е напълно немислимо да завърша Право в Софийския университет, нито да уча после в “Кингс колидж” в Лондон, нито да съм преподавател по търговско право в Софийския университет.
Синовете не носят отговорност за греховете на бащите си. Но когато се отричат от режима, от който толкова много са се облагодетелствали – просто не им вярваме. Защото помним. „
„На Европейския ден в памет на жертвите на нацизма и комунизма отдадохме почит на загиналите българи. Трябва да помним зверствата, извършени в България от престъпния комунистически режим. Ние, младите хора, често си мислим, че миналото е далеч и то никога няма да се повтори. Спомените избледняват, поколенията се менят и се подменя историческата истина, а тя е само една – България е платила жестока цена за демократичното си развитие.
- Реклама -
Затова най-важният урок, който имаме, е да не допуснем миналото да се пренесе в настоящето и да опита отново да определя нашето бъдеще. Всяко следващо поколение води своята борба за историческата памет, за истината и за демокрацията. И тези битки на нас тепърва ни предстоят. Днес с колеги общински съветници и общността на репресираните почетохме паметта на тези, които не са склонили глава. И са си платили за това.
Като потомък на репресирани от бившата “Държавна сигурност” не мога да подмина равнодушно опитите за реставрация и неглижирането на кървавия апарат за терор!
Пречупено през личната ми съдба, в онези времена на всевластната ДС и с моя произход, за мен щеше да е напълно немислимо да завърша Право в Софийския университет, нито да уча после в “Кингс колидж” в Лондон, нито да съм преподавател по търговско право в Софийския университет.
Синовете не носят отговорност за греховете на бащите си. Но когато се отричат от режима, от който толкова много са се облагодетелствали – просто не им вярваме. Защото помним. „
