Ива Митева, председател на 45-ото Народно събрание, което работи по-малко от месец, придоби във вторник образователната и научна степен „доктор“ от Института за държавата и правото на БАН с дисертация за въвеждането на смесена избирателна система. Митева е политик от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН), която си поставя за основна цел да промени радикално избирателната система чрез въвеждане на чисто мажоритарен вот в два тура.
- Реклама -
Като част от научния си труд Митева е разработила проектозакон за промяна на Изборния кодекс, според който една трета от депутатите се избират мажоритарно, а останалите две трети – пропорционално, с кандидатски листи и преференция. Според авторката този вариант може „да запази партийното многообразие, представителността в Народното събрание и да осигури търсената от избирателите възможност за гласуване за личности, на които имат доверие“.
В дисертацията се твърди, че е „време за нова изборна система, която да внесе повече истина и справедливост при избирането на народните представители“.
Чрез научното си изследване Ива Митева е установила, че въвеждането на чиста мажоритарна система, за каквато настоява ИТН и за която на национален референдум през 2016 г. гласуваха 2 509 955 български граждани, „създава неравновесие между подадените гласове и получените мандати“.
Практическата реализация на резултатите от референдума бе основното обещание на партията на Слави Трифонов преди вота на 4 април, но влизайки в Народното събрание въобще не внесе такъв законопроект с аргумента, че за целта трябва да се изчака „сигурен и спокоен парламент“.
Митева предлага функционално смесена изборна система с 80 народни представители, избрани по мажоритарен принцип в 80 едномандатни изборни района с абсолютно мнозинство на два тура, и 160 народни представители, избрани по пропорционален принцип с кандидатски листи в 8 регионални многомандатни изборни района с преференциално гласуване. Според изследователката тази система би била „оптимална и е добра стъпка към персонификация на избора с минимизиране на загубата на неоползотворените гласове“.
Ива Митева, председател на 45-ото Народно събрание, което работи по-малко от месец, придоби във вторник образователната и научна степен „доктор“ от Института за държавата и правото на БАН с дисертация за въвеждането на смесена избирателна система. Митева е политик от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН), която си поставя за основна цел да промени радикално избирателната система чрез въвеждане на чисто мажоритарен вот в два тура.
- Реклама -
Като част от научния си труд Митева е разработила проектозакон за промяна на Изборния кодекс, според който една трета от депутатите се избират мажоритарно, а останалите две трети – пропорционално, с кандидатски листи и преференция. Според авторката този вариант може „да запази партийното многообразие, представителността в Народното събрание и да осигури търсената от избирателите възможност за гласуване за личности, на които имат доверие“.
В дисертацията се твърди, че е „време за нова изборна система, която да внесе повече истина и справедливост при избирането на народните представители“.
Чрез научното си изследване Ива Митева е установила, че въвеждането на чиста мажоритарна система, за каквато настоява ИТН и за която на национален референдум през 2016 г. гласуваха 2 509 955 български граждани, „създава неравновесие между подадените гласове и получените мандати“.
Практическата реализация на резултатите от референдума бе основното обещание на партията на Слави Трифонов преди вота на 4 април, но влизайки в Народното събрание въобще не внесе такъв законопроект с аргумента, че за целта трябва да се изчака „сигурен и спокоен парламент“.
Митева предлага функционално смесена изборна система с 80 народни представители, избрани по мажоритарен принцип в 80 едномандатни изборни района с абсолютно мнозинство на два тура, и 160 народни представители, избрани по пропорционален принцип с кандидатски листи в 8 регионални многомандатни изборни района с преференциално гласуване. Според изследователката тази система би била „оптимална и е добра стъпка към персонификация на избора с минимизиране на загубата на неоползотворените гласове“.
