“След като г-н Кирил Петков заяви, че ще подкрепи кандидатурата на Димитър Радев, изглежда битката е предрешена. Но все пак, битката ще се води и на парламентарно ниво, а народните представители ще решат кой от тримата е най-подходящ за шеф на БНБ. До последния момент нищо не е ясно, динамиката на процесите е много голяма.” Това заяви издигнатият за кандидат за управител на БНБ от парламентарната група на “БСП за България” Николай Каварджиклиев в ефира на Bulgaria On Air.
“Все още не сме готови за Еврозоната. Плюсовете са много, както от политическо, така и от икономическо естество”, отбеляза финансистът, като подчерта важността на постовете за управител и подуправител на БНБ. Той посочи още, че комуникацията между БНБ и Министерски съвет е от изключителна важност за икономиката в следващите години.
Каварджиклиев отбеляза, че национален приоритет и цел номер едно на всеки, който бъде избран за управител на БНБ, е ускоряването на темповете за влизане в Еврозоната. И добави: “Бих подобрил комуникацията в БНБ и комуникацията на банката с държавните структури, населението и медиите. Според мен комуникацията не е достатъчна. Тя има образователни функции. В процеса за приемане на еврото, комуникацията е от ключово значение за правилното възприемане от страна на населението и бизнеса. Към момента няма комуникация, кампания, процес“, обясни той.
Според финансистът кампания за разясняване за Еврозоната би била полезна, но е доста закъсняла. Той отбеляза, че такава кампания трябва да бъде в синхрон с Министерски съвет.
Каварджиклиев разкри какви задачи очакват БНБ след приемане на еврото: “БНБ трябва да влезе в ролята на изпълнител на политиките на ЕЦБ. Трябва да има по-оперативни функции, но към момента няма институционален капацитет в БНБ”, каза той и допълни, че БНБ се нуждае от промени във вътрешната структура и организацията. Той прогнозира, че ако има бюджет, политическа воля и разбиране – тези неща ще бъдат изпълними.
“Аз съм човек от банковите среди, кариерата ми започва като касиер, извървял съм целия път. Свикнал съм да взимам оперативни решения, дали ще съм в единия или другия ресор – за мен е еднакво комфортно. Разликата между мен и хората, които се борят за тези позиции, е че те не са дали един кредит в живота си. Създавал съм екипи и съм работил в тази посока”, добави още финансистът.
Кандидатът за управител на БНБ заяви, че проблемът с дигитализацията на централната банка е огромен. Според него има неща в софтуера и хардуера, които не са били обновявани от 15 години. Други проблеми, които той изтъкна, че трябва да бъдат решени от новото ръководство на банката, са капацитетът и синхронизацията на системите.
Каварджиклиев коментира и темата за бюджета на България: “За тези 5 месеца нито може да се направи политика с този бюджет, нито може да се направят сериозни инвестиции. Най-важното за бюджета на 2023 г. е да бъдат социално защитени хората. Не знам каква е тази фиксация за 3% дефицит. Записано е в Маахстрихтските споразумения, но имаме форсмажорна ситуация – войната в Украйна, която променя целия икономически пейзаж в Европа“, обясни финансистът.
Той отбеляза, че един адекватен бюджет би имал 0% дефицит и добави: “Това прави един бюджет добър – ако няма нито дефицит, нито излишък. Бюджет с излишък и без ясни реформи в администрацията в страната е недопустим”.
- Реклама -
“След като г-н Кирил Петков заяви, че ще подкрепи кандидатурата на Димитър Радев, изглежда битката е предрешена. Но все пак, битката ще се води и на парламентарно ниво, а народните представители ще решат кой от тримата е най-подходящ за шеф на БНБ. До последния момент нищо не е ясно, динамиката на процесите е много голяма.” Това заяви издигнатият за кандидат за управител на БНБ от парламентарната група на “БСП за България” Николай Каварджиклиев в ефира на Bulgaria On Air.
“Все още не сме готови за Еврозоната. Плюсовете са много, както от политическо, така и от икономическо естество”, отбеляза финансистът, като подчерта важността на постовете за управител и подуправител на БНБ. Той посочи още, че комуникацията между БНБ и Министерски съвет е от изключителна важност за икономиката в следващите години.
Каварджиклиев отбеляза, че национален приоритет и цел номер едно на всеки, който бъде избран за управител на БНБ, е ускоряването на темповете за влизане в Еврозоната. И добави: “Бих подобрил комуникацията в БНБ и комуникацията на банката с държавните структури, населението и медиите. Според мен комуникацията не е достатъчна. Тя има образователни функции. В процеса за приемане на еврото, комуникацията е от ключово значение за правилното възприемане от страна на населението и бизнеса. Към момента няма комуникация, кампания, процес“, обясни той.
Според финансистът кампания за разясняване за Еврозоната би била полезна, но е доста закъсняла. Той отбеляза, че такава кампания трябва да бъде в синхрон с Министерски съвет.
Каварджиклиев разкри какви задачи очакват БНБ след приемане на еврото: “БНБ трябва да влезе в ролята на изпълнител на политиките на ЕЦБ. Трябва да има по-оперативни функции, но към момента няма институционален капацитет в БНБ”, каза той и допълни, че БНБ се нуждае от промени във вътрешната структура и организацията. Той прогнозира, че ако има бюджет, политическа воля и разбиране – тези неща ще бъдат изпълними.
“Аз съм човек от банковите среди, кариерата ми започва като касиер, извървял съм целия път. Свикнал съм да взимам оперативни решения, дали ще съм в единия или другия ресор – за мен е еднакво комфортно. Разликата между мен и хората, които се борят за тези позиции, е че те не са дали един кредит в живота си. Създавал съм екипи и съм работил в тази посока”, добави още финансистът.
Кандидатът за управител на БНБ заяви, че проблемът с дигитализацията на централната банка е огромен. Според него има неща в софтуера и хардуера, които не са били обновявани от 15 години. Други проблеми, които той изтъкна, че трябва да бъдат решени от новото ръководство на банката, са капацитетът и синхронизацията на системите.
Каварджиклиев коментира и темата за бюджета на България: “За тези 5 месеца нито може да се направи политика с този бюджет, нито може да се направят сериозни инвестиции. Най-важното за бюджета на 2023 г. е да бъдат социално защитени хората. Не знам каква е тази фиксация за 3% дефицит. Записано е в Маахстрихтските споразумения, но имаме форсмажорна ситуация – войната в Украйна, която променя целия икономически пейзаж в Европа“, обясни финансистът.
Той отбеляза, че един адекватен бюджет би имал 0% дефицит и добави: “Това прави един бюджет добър – ако няма нито дефицит, нито излишък. Бюджет с излишък и без ясни реформи в администрацията в страната е недопустим”.
- Реклама -
