София 11 °C
Велико Търново 12 °C
Пловдив 13 °C
Варна 16 °C
Бургас 18 °C
Начало Новини Предавания На живо

Христо Иванов за мониторинга: Присъединяването към ЕС не беше само, за да се цоцат фондове

Коментар на председателя на „Да, България“ и бивш министър на правосъдието

Христо Иванов за мониторинга: Присъединяването към ЕС не беше само, за да се цоцат фондове

Коментар на председателя на „Да, България“ и бивш министър на правосъдието

6 чVox Populi 804


Г-жа Захариева си е спомнила, че на нейната иначе гламурна външнополитическа визия има една доста непрегледна кръпка - тя отговаря и за съдебната реформа. И се е хвърлила да брани честта на кабинета. А заедно с него - на цялото смрадливо задкулисие, което последният обслужва. Това написа във Facebook председателят на „Да, България“ и бивш министър на правосъдието Христо Иванов.

"Права е вицепремиерката, няма промяна в позицията на ЕК. А позицията на ЕК е, въпреки цялата политиканска безпринципност на Юнкер, че мониторингът няма да отпадне, докато това не бъде подкрепено от Съвета на ЕС. И понеже в Съвета има държави, в които вътрешно-политическата цена да се нарече черното в България - бяло е твърде висока, там такова решение не минава. Съответно, мониторингът си стои. Предаден от всички, осакатен, висящ в пълна безтегловност, но стои като историческо напомняне, че присъединяването към ЕС не стана, за да може едни да цоцат фондове, а други да се кипрят в Брюксел. Стана, за да се изпълни надеждата за правда и законност на поколения българи, които разбират това под името “европейски гражданин”, написа още Иванов.

Вижте целия пост:

Г-жа Захариева си е спомнила, че на нейната иначе гламурна външнополитическа визия има една доста непрегледна кръпка - тя отговаря и за съдебната реформа. И се е хвърлила да брани честта на кабинета. А заедно с него - на цялото смрадливо задкулисие, което последният обслужва.

Права е вицепремиерката, няма промяна в позицията на ЕК. А позицията на ЕК е, въпреки цялата политиканска безпринципност на Юнкер, че мониторингът няма да отпадне, докато това не бъде подкрепено от Съвета на ЕС. И понеже в Съвета има държави, в които вътрешно-политическата цена да се нарече черното в България - бяло е твърде висока, там такова решение не минава. Съответно, мониторингът си стои. Предаден от всички, осакатен, висящ в пълна безтегловност, но стои като историческо напомняне, че присъединяването към ЕС не стана, за да може едни да цоцат фондове, а други да се кипрят в Брюксел. Стана, за да се изпълни надеждата за правда и законност на поколения българи, които разбират това под името “европейски гражданин”.

И сега, щом г-жа Захариева така и така за кратко си е спомнила за малко не комфортния придатък към своето портфолио, се питам дали си дава сметка за цената, която плащаме за “великото постижение” мониторингът да бъде смачкан, без да бъдат направени реформите. Дали понякога осъзнава, че понятието “съдебна реформа” напълно изчезна от политическия език и практика, а остана само на на нейната иначе така грижовно поддържана кариерна визия, малко грозно, малко изобличаващо? Дали си отговаря на въпроса какво стана със съвета за съдебна реформа, който трябваше да бъде създаден, или пък със реформата на прокуратурата и въвеждането на механизми за демократична отчетност от главния прокурор? Как ли се чувства да вижда, че законодателните изменения от 2016 г. (които й правят чест) сега с циничното съдействие на наследника й ежедневно се изпразват от съдържание и се отменят? Какво ли си мисли при всяка следваща брутална акция на бухалката Гешев, на непреходния велик инквизитор Цацаров, на шпиц командата във ВСС, винаги в пълен синхрон с медиите на Пеевски- включително по отношение на хора, за които тя прекрасно знае, че са тормозени само, защото не пеят в хора на Сараите?

Дали г-жа Захариева разбира, че смачкването на Мониторинга на ЕК, но запазването и дори засилването на Мониторинга на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, ведно със становищата на Венецианската комисия и решенията на Европейския съд, съвсем не значи, че сме стигнали стандарта на върховенство на закона, дължим на гражданите на Европейския съюз. А значи, че с помощта на един болен от ишиас стар циник (и подобните нему) сме се отказали от специално създадения инструмент, който трябваше да ни помогне (!) да стигнем този стандарт за законност, който се бяхме “изхитрили” да не постигнем в преговорния период (с помощта на една друга елегантна дама). И сега, неудържимо се свличаме към реалността, че все по-трудно можем да покрием дори Копенхагенските критерии (които са предпоставка за започване на преговори за членство с ЕС). И то, се свличаме не в докладите и абракадабрите на някакви далечни организации, а в собственото си ежедневие, в което хора с каскети ежедневно налагат сопаджийското си понятие за власт и ред и стават все повече и все по-нагли...

Какво ли е чувството да бъде най-цветното и прилично изглеждащо безропотно петно на фасадата, зад която се крие цялата тази лъжа и гадост…

Ще кажете, ама много сложно, много дълго, кой ги разбира тези сложнотии, кой се интересува от тези въпроси. А аз ще ви кажа - само си пуснете телевизора и гледайте. И се запитайте сами себе си, това ли е нашата Европейска България, това ли заслужава ТЯ?