Иван Колев е роден на 15 септември 1863г. в бесарабското село Бановка.
Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия и завършва през 1882 г.
Желанието на Иван Колев е да бъде учител, но молбата му за даскалското място е отхвърлена.
През 1884г. заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд.
След по-малко от година е повишен в секретар.
На 2 ноември 1885 г. се обявява Сръбско-българската война, а на 9 ноември Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.
На 14 януари 1886г. постъпва във Военното училище в София.
На 27 април 1887г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен в Трети конен полк.
На 18 май 1890г. е произведен в чин поручик и в началото на 1892г., след успешно положени изпити, постъпва във военната академия в Торино.
По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на Първа конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война.
Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав.
На 2 август 1915г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.
Паметни са думите му на 4 септември 1916г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“
На 30 септември 1916г. е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен – главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването той изтъква: