„България е неглижирала структурно-стратегическите въпроси на цялата продоволствена осигуреност на гражданите. Не си даваме сметка, че за годините след Прехода стъпка по стъпка губим хранителния суверенитет на нашата страна. В общата структура на нашата икономика през 1989 година селското стопанство обхващаше около 28%, днес то има дял от 3,9-4,1%“.
- Реклама -
Това заяви за БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
По думите му между 2005 и 2020 г. страната ни е на първо място в ЕС по намаление на работната ръка в сектор „селско стопанство“.
„Спадът е с над 8,3% на година. Как тогава няма да внасяме скъпи храни? Зарязана е политиката на държавно субсидиране и развитие на сектора. Разпокъсахме селското стопанство и сега се учудваме защо потребителската ни кошница е поскъпнала с 24%“, добави проф. Иванов.
„Дори и да опитаме да контролираме цените на стоките, те няма да намалеят за следващите миниум 6 месеца. Новият парламент трябва да държи Централната банка много по-отговорна в политиките ѝ за спиране на нарастващите цени. Поддържането на ниска инфлация е основна задача на Централната банка. Бъдещото правителство ще трябва да се опита да сключи с основните хранителни вериги политическо бизнес договаряне – тип мораториум, за кошница основни хранителни продукти, чиято цена да не се вдига за 6 месеца. Това могат да бъдат само български продукти. Необходимо е цялостно стратегическо договаряне с ЕС за повишаване на нашите субсидии по всички основни хранителни продукти. Трябва да се премахнат бариерите за влизане на малки селскостопански производители в големите хранителни вериги“, допълни още проф. Димитър Иванов.
„България е неглижирала структурно-стратегическите въпроси на цялата продоволствена осигуреност на гражданите. Не си даваме сметка, че за годините след Прехода стъпка по стъпка губим хранителния суверенитет на нашата страна. В общата структура на нашата икономика през 1989 година селското стопанство обхващаше около 28%, днес то има дял от 3,9-4,1%“.
- Реклама -
Това заяви за БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
По думите му между 2005 и 2020 г. страната ни е на първо място в ЕС по намаление на работната ръка в сектор „селско стопанство“.
„Спадът е с над 8,3% на година. Как тогава няма да внасяме скъпи храни? Зарязана е политиката на държавно субсидиране и развитие на сектора. Разпокъсахме селското стопанство и сега се учудваме защо потребителската ни кошница е поскъпнала с 24%“, добави проф. Иванов.
„Дори и да опитаме да контролираме цените на стоките, те няма да намалеят за следващите миниум 6 месеца. Новият парламент трябва да държи Централната банка много по-отговорна в политиките ѝ за спиране на нарастващите цени. Поддържането на ниска инфлация е основна задача на Централната банка. Бъдещото правителство ще трябва да се опита да сключи с основните хранителни вериги политическо бизнес договаряне – тип мораториум, за кошница основни хранителни продукти, чиято цена да не се вдига за 6 месеца. Това могат да бъдат само български продукти. Необходимо е цялостно стратегическо договаряне с ЕС за повишаване на нашите субсидии по всички основни хранителни продукти. Трябва да се премахнат бариерите за влизане на малки селскостопански производители в големите хранителни вериги“, допълни още проф. Димитър Иванов.
