КОМЕНТАР ЗА „24 ЧАСА“
В Светото Писание е казано: „По делата им ще ги познаете“ (Матей 7:20). Всъщност това е и мотото на всяка една равносметка в политиката. Защото предизборните лозунги отшумяват още с края на самите избори. Идва времето на реалните действия. А резултатите от тях не могат да бъдат скрити от хората. Макар понякога до си мисля, че българите напоследък често се подлъгват от всякакви никнещи като гъби партии и партийни проекти. И после горчиво съжаляват.
Не съм единствен, който казва, че изминалото управление на четворната коалиция бе пагубно за страната в не по-малка степен от станалата нарицателно „Виденова зима“. Днес виждаме неподдържаните с месеци и вече години пътища, спрените строежи на магистрали, пробитата енергетика, затъващата икономика. Няма съмнение, че за тези провали има роля и тежкото международно положение, причинено най-вече от войната в Украйна. Но също така е вън от съмнение крайната некомпетентност на мнозина от управляващите. В това отношение са особено осезаеми проблемите в полето на международната политика и на културата.
Всички видяхме пълната бъркотия относно това, изнася ли се или не оръжие за Украйна, трябва или не трябва да се гонят по 70 руски дипломати наведнъж и т. н. Но управленческата немощ бе най-отчетлива по комплицирания въпрос за отношенията със Северна Македония, чиято развръзка се случи именно през последните месеци.
Още в началото правителството подходи крайно лековато по тази болна за цялото българско общество тема. Всичко щяло да се реши с една-две визити и пускането на самолетче от София до Скопие. После започна големият натиск от нашите партньори в ЕС и г-н Кирил Петков се оказа съвсем неподготвен за това. Нещо повече, разбра се, че от наша страна е водена странна двойна външна политика, като функциите на външен министър фактически са били незаконно иззети от премиера и неговия „сив кардинал”, съветничката Весела Чернева.
Всичко това стана до болка ясно при изслушването на министъра на външните работи Теодора Генчовска в НС на 15 юни 2022 г. В него тя каза буквално: „На 5 април т. г. външнополитическият съветник на премиера (г-жа Весела Чернева – бел. наша) изпрати свой проект на актуализация на рамковата позиция. Съдържанието предполагаше ревизия на българската национална позиция. В него не фигурираше позиция за македонския език. Там бяха обединени частични идеи на МВнР за прилагане на двустранния договор, без ясен механизъм в преговорната рамка“.
Така непоследователната политика на правителството на г-н Кирил Петков изправи страната пред дипломатически провал, независимо от декларираните добри намерения. Както подчертава проф. Пламен Павлов, аматьорщината и импровизациите са недопустими, когато става дума за външната ни политика, особено на тема „Македония”, имаща своите дълбоки проекции в самото българско общество.
Слава-Богу, сагата с РСМ приключи доста успешно, главно заради добре свършената работа от екипа на министър Генчовска и от сериозния обществен натиск, оказан от неправителствени организации като Националния кръг „За Македония“. Не случайно неговите говорители професорите Николай Овчаров, Ана Кочева, Пламен Павлов и доц. Спас Ташев извършиха ударен рейд на юнската сесия на ЕС в Страсбург, където обясниха детайлно българските позиции. За съжаление това се случи доста късно, а можеше тази разяснителна дейност да започне много по-рано.
Основният рефрен на правителството по отношение на РСМ бе: стига с тази история и език, дайте да се занимаваме със сериозните проблеми на икономическото сътрудничество между двете страни. Е, видя се, че именно историческите и езиковите проблеми се оказват най-трудните и без тяхното разрешаване не може да се върви напред и в останалото. Сега те залягат в преговорната рамка и бъдещите правителства следва да следят стриктно за тяхното изпълнение от страна на северните македонци.
Отново историческата проблематика се оказа препъни-камък в работата на Министерството на културата. Твърде младият и самоуверен министър Атанасов, печално известен със своите селфита в министерския кабинет, буквално провали археологическия сезон, който още не е започнал на много обекти. А една от най-големите му „заслуги“ е практическото ликвидиране на идеята за културно-исторически туризъм в България.
Става дума за започнатото през последните години специално финансиране чрез държавния бюджет на няколко археологически обекта. Ще припомня на българите, че става дума за римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичния и средновековен град Мисионис край Търговище; праисторическия култов център „Солниците” край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич и скалния град Перперикон в Източните Родопи.
Та въпросният министър на културата трябваше просто да напише „да“ под писмото на Министерството на финансите, с което бе уведомен, че средства за тези обекти са планирани. Вместо това, той отговори с „не! “, с което зачеркна самата идея за културно-исторически туризъм у нас. Защото, за да изградят такъв в съседни Турция и Гърция, тези държави наливат милиони и милиарди в разкриването и експонирането на огромни антични и средновековни градове като Атина, Ефес, Коринт, Мистра и др.
Обърканите отговори на различни парламентарни питания на Атанасов показаха, че той въобще не е наясно с проблемите и спецификата на финансирането на археологическите проучвания у нас. Чиновниците му бяха написали някакви общи приказки за „прозрачност“ при разпределението на средствата. Министърът отново показа, че не е вникнал в разликата между редовните археологически разкопки, чието финансиране минава през МК, и целевото подпомагане на определени български общини със задачата за развитие на културно-историческия туризъм.
Не помогнаха и обясненията, които даваха на Наско депутати и от управленската коалиция, и от опозицията. А министърът на туризма г-н Христо Проданов, един от читавите политици в този злощастен кабинет, дори написа пространно писмо в подкрепа на това целево финансиране за развитие на културно-историческия туризъм. Уви, глас в пустиня!
И така, археологическите обекти в Северна и Южна България, които трябваше да бъдат стожери в развитието на икономиката на своите райони, през тази година ще буренясват или ще се разкриват с малкото средства, отпуснати от съответните общини според техните възможности. Заради ината на някой си Наско от Хасково.
Добрата новина е, че „момчето си отива“, както се казваше в хитовия филм с участието на покойния Филип Трифонов. Като споменах за актьори, се досетих за председателя на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев, когото тези дни Наско изпрати при прекия му началник в Народния театър Васил Василев да го моли да му повиши заплатата. Естествено известният артист не му оставаше длъжен и малко по-рано бе пратил неуспелия актьор Атанасов на едно „място злачно…“
И така, сбогом Наско! И не припарвай повече до културата, не е за твоята уста лъжица! Опитай отново със селската читалищна дейност, може и да се получи!
Проф. Николай Овчаров, Археолог