Защото първо, с това умение се раждаш, а после го доразвиваш. А те просто не са такива. Че то ако бяха такива, сега щяхме да сме доволни, а родителите ни да летуват на Канарските острови, както ни обеща един политик преди повече от 30 години... И ще замитат под килима, ще замитат, ама без да се усетят, че то и пространството под килима е ограничено, и ще започне да ни убива това, дето е под подметките ни.... Ще решат, че може без образование и опит да говорят за неща, които не разбират на хора, които според тях не могат да преценят лъжата. И са забравили, че за да усетиш лъжата не е нужно да си експерт.

А просто да се огледаш около себе си и около тези които обичаш, пък и около тези, които не познаваш и не обичаш. И да видиш как живеят, какво могат да си позволят, какво се случва с тях, когато се разболеят, или когато бизнесът им започва да става видим, защото е успешен... Какво става с тях, ако дръзнат да имат мнение, пък и са достатъчно “арогантни” да го изразят публично...Достатъчно е да видиш сериалите по новините, безмислието на сивотата и ограничеността на хоризонта. Но забравят един основен принцип – никога не притискай “отсрещния” до стената, защото не знаеш какви възможности можеш да провокираш. Никога не предполагай, че “притиснатия” е до такава степен обезверен, че да не предприеме нищо. Напротив, когато е стигнал до дъното, може само да се оттласне от него.

Когато си притиснат до стената, имаш избора да я разрушиш, да нарисуваш нещо на нея, да я промениш....И ще очакват от теб да не вярваш, но ти ще ги опровергаеш. Ще станеш рано, в четвъртия ден на април, ще изпиеш кафето, чая или каквото там пиеш, и ще ги опровергаеш. Ще го направиш, за да може да изискваш след това, да бдиш над съдбата си и тази на твоите деца, за да можеш като се погледнеш в огледалото и да се харесаш...И за да може да кажеш един ден – аз също съм част от това по-добро Утре...

Асена Сербезова, Фейсбук