Серия от разкрития за Селафийлд, често смятан за най-опасния ядрен обект в Европа, разкри как продължаващите течове на радиоактивни отпадъци и проникването в онлайн системите на сайта от чужди кибергрупи са били прикривани от официални лица в продължение на години.
Едногодишно разследване на Guardian, озаглавено „Ядрени изтичания“, установи, че сайтът Sellafield, разположен на брега на Камбрия в Обединеното кралство, е бил хакван многократно от групи с близки връзки с Русия и Китай. Въздействието на кибератаките, първата от които беше засечена още през 2015 г., е „последователно прикривано от старши служители“. Доклад, публикуван през 2012 г., също предупреждава, че има „критични пропуски в сигурността“ на сайта.
„Sleeper malware“, който описва софтуер, който се крие във фона на компютърните системи и често се използва за шпиониране или атака на системи, е вграден в онлайн мрежите на Sellafield от почти десетилетие.
Сега не е известно дали злонамереният софтуер е бил премахнат, каза Guardian, но присъствието му толкова дълго може да означава, че информация и данни за най-чувствителните дейности на сайта са били върнати обратно на чужди страни. Sellafield се използва предимно като място за ядрени отпадъци и извеждане от експлоатация. Той премества радиоактивни отпадъци от езера за съхранение и силози, съхранява отработено ядрено гориво от електроцентрали в Обединеното кралство и осигурява съхранение на „специални ядрени материали“.
Sellafield има най-големите в света запаси от плутоний, силно реактивен метал, използван за производството на ядрени оръжия, наследство от използването му като място за производство на ядрени оръжия по време на Студената война. Освен ролята си на масивно сметище за силно токсични ядрени отпадъци, сайтът също така съдържа документи за планиране на извънредни ситуации, определящи ядрени протоколи и стъпки, които правителството трябва да предприеме, ако Обединеното кралство попадне под чужда атака.
Източници казаха, че е „вероятно“ чуждестранни хакери да имат достъп до „най-високите ешелони на поверителни материали в сайта“, въпреки че прогнозите за пълния размер на изгубените данни и продължаващите рискове са усложнени от неуспеха на служителите на сайта да уведомят регулаторите за няколко години.