„До края на мораториума, надявам се и по-рано, в КЕВР да сме готови с анализи, които ще дадат ясна представа накъде отиват цените. В България имаме по-голям набор от средства, за да адресираме тази криза, която е в цяла Европа. Уникалната ситуация у нас е, че сме на последно място по преход на по-нисковъглеродни източници на енергия, но това в случая е в полза на българските потребители, защото имаме много електроцентрали, които оперират на въглища – местно гориво, и себестойността на електроенергията е по-ниска, отколкото тази на енергията от газови централи“, това каза пред БНР Станислав Тодоров, новият председател на КЕВР.
И допълни, че „най-голямата сила, която е движела повишаването на цените към края на миналата година – разходите на ЕРП-тата за технологичните им разходи по мрежата, е компенсирана от правителството“.
„Няма дефицит в момента, няма силен мотив цените да бъдат повишени след отпадането на мораториума“, подчерта той като по този начин подкрепи казаното от енергийният министър Александър Николов, който защити същата теза при участието си в предаването „ЕвроДикоФ“ на телевизия „Евроком“ в петък.
По думите му това, което могат да направят правителството, парламентът и КЕВР е да дадат хоризонт на потребителите и на бизнеса какво предстои в следващите 6 месеца – това трайни цени ли са на електроенергията, или са временно явление.
„Можем да говорим за това, но не е в наш контрол заради факта, че това е част от геополитическа криза. Правителството направи необходимия и категоричен жест, като се раздели с печалбите на държавните дружества и ги прехвърли на българския бизнес, за да продължи той да оперира без стрес, цените на стоки и услуги да не се вдигат и да не се повишава нивото на инфлацията“, добави новият шеф на енергийния регулатор.
Тодоров подчерта, че в условия на несигурност и криза всичко да се търгува на най-динамичния пазар „ден напред“ е грешка:
„Това може да се промени. Това са разговори, които ще проведем с Българската независима енергийна борса, с министъра на енергетиката, с министъра на финансите. Това е нещо, което регулаторът може да направи. Ще настоявам борсата в кратък срок да въведе дългосрочните пазарни сегменти като борсов продукт. В момента всички търгуват на „ден напред“ и всички страхове за бъдещето са акумулирани в цената. Цените биха могли да са много по-ниски в България, ако имаше предвидимост на това как държавните дружества ще продават през следващата една година електроенергията, която произвеждат, и да продават дългосрочни продукти, които да внасят стабилност и сигурност в цените в дългосрочен аспект“, сподели той.
„КЕВР ще разследва сделки за продажба на природен газ“, увери новият председател на регулатора.