Тихо.

Новините от днес. Лекарят в линейката, превозваща Кристин, не седнал до нея, за да избегне „цирковете“ на бабата. Много крещяла жената. Смутил се и си седнал отпред. Докато едно седемгодишно ангелче се гърчело в мъки, причинени от един изверг, за когото всяко наказание е малко. Това се случило на 15 август – Голяма Богородица. В деня на Майката едно детенце си отивало, а майка му я нямало там, била някъде – да изкарва пари. Баба му била там. И крещяла жената. Но българинът не обича шум. Затова - ТИХО. 
5 дни след трагедията българинът си пие ракията, плюе Бойко на дивана, мрази жена си (мъжа си), работата си, живота си и плюе ли, плюе. Обаче ТИХО. 
Не че подобни престъпления се случват само тук (тогава щеше да е добре – Бойко е виновен). Напротив. Румъния беше потресена от новината за три убити момичета в края на юли. Помня името на едното от тях – Александра. Какво направи тогава румънският народ? Десетки хиляди излязоха на протести и поискаха ПРОМЯНА в закона. Бяха шумни и непримирими. Защото със злото с примирение няма как да се бориш. Румънците имат опит с шума. И нямаше значение дали е делник или празник, дали е в Букурещ, или в малко селце. Румъния беше Александра. Е, тук Сливен беше Кристин – за един следобяд.
Убийството на дете не е трагедия. Трагедия е катастрофа със загинали. Изнасилването и убийството на дете е престъпление срещу Човека. Но ТИХО. Българинът е зает. 
С какво е зает българинът през август? След новината за смъртта на Кристин последваха почивни дни. Няколко събора – аху-иху – там ШУМ може, по-добре и с политически PR. Бойко Борисов венча първата Мис Пловдив. Но и какво да прави. Всичко е наред с България. Няма протести, протестърите са на море. A и нямат интерес – правителството трудно ще падне – най-много законодателни промени да се налагат. Никой няма проблем с „дупката“ в страната ни, в която умират млади хора и деца, жертви на битовата престъпност. Нямат изгода и вечните протестъри. Няма изгода от дългата промяна на законите, промяната на наказанията. 
Е, след новината за убийството на Виктория Маринова (доста подобна по същество и все пак несравнима), шум се вдигна. Тогава определени политически структури се опитаха да хванат неуместно вълната (а можеха да го направят и уместно). Тогава обаче имаше шоу – разследващата журналистка искала да разкрие долните тайни на управляващите и те, видиш ли, я смачкали. Смачка я друг. Не че същата тази система не е виновна. Но друг е проблемът. 
Сега обаче загубихме едно малко невинно дете. България визирам. Родено на село (защото много такива имаме), остана там. Останаха и бабата, и майката, които мълчаливо ще отнесат цялата национална трагедия на раменете си. 
Излиза ти Румяна Арнаудова и, милата, с детайли обяснява как извергът М. разбил с камък главичката на Кристин. Обаче щял да отиде в затвора за максимум 30 години, защото признал вина. Тихо, Румяна! Тихо, Кристин! Народът няма интерес! И ... Бабо на Кристин, тихо и ти! Стига с тия циркове! Файда няма. Тихо.

Автор: Боряна Райчева