Още недозавъртяла докрай Русия газовото кранче за България и Костадинов с прозвище Копейкин моментално поиска нови избори. Какъв удивителен синхрон! Все едно е чакал позивна по телефона от настойничката си в Руското посолство Митрофанова: „Действуй“, сега е моментът да удариш „падлогите“ на Брюксел и другарчетата на Бандера в София!“ И нищо чудно така да е било така. Не знам дали е истина, но прилича на истина слухът, че тъкмо Митрофанова е подала сигнала към кремълското началство да размаха газовия боздуган над главата на Кирил Петков. Та да се спихне най-сетне наивният му харвардски оптимизъм. И то точно сега, когато кризисният му пиар превърна спора за въоръжаването на Украйна в доста плитко шоу, трябва да призная. И вместо да спечели предимство пред пионките на Путин в Парламента и в правителството си, Кирил олекна с весели начинания като коалиционна екскурзия до Киев и дарителска акция за покупка на оръжие за Украйна, но за сметка на гражданите. Корнелия Нинова трябва да е танцувала казачок от радост във вицепремиерския си кабинет. Тя, с нейния инат срещу оръжейната помощ за Украйна и с отказа й да пусне човек от БСП на гости на Зеленски, излезе силовакът в четирикраката разцентрована коалиция на „Промяната“. Обаче министър-председателят изпадна в положението на наивен, безхарактерен лидер, допуснал Нинова да се пуйчи, че тя управлява държавата въпреки жалките изборни резултати на БСП. И вместо Кирил да изгони Митрофанова за наглата й намеса във вътрешните работи на България, той даде коз в ръцете на копейкиновци да щурмуват властта, стимулирани от газовия шантаж на Москва. И забележете за какво настоя Копейкин: „българският народ да отиде на предсрочни избори като на референдум и да определи дали иска България да бъде свободна и независима.“ В превод от лозунгите и разветите руски знамена по протестите на „Възраждане“ това значи едно: България да напусне Европейския съюз и НАТО. Референдум! И не е случайно, че бившият служебен премиер ген. Стефан Янев отиде да подкрепи подобен такъв митинг анти НАТО, за да обяви, че ще прави партия. После се включи в хора на Корнелия и на Копейкин „за неутралитет и срещу оръжейна помощ за Украйна“. И президентът Радев взе да им приглася. И това единомислие на практика означава какво – че е на път да бъде сключен в спешен порядък някакъв тристранен псевдопатриотичен путинофилски пакт за атака на властта. Старт на ловния сезон за патриотични шарани в нашето блато… В крак с видимото истеризиране на дезинформационната война в подкрепа на Москва. И затова изглежда, че кризата с газа сега е част от организиран сценарий. И не просто за свалянето на сегашното правителство, а за пречупването на европейския гръбнак на България и окончателното му омекване пред маниите на Путин за „Нов Руски Свят“, в ущърб на Европа и на нейното единство. Ако това е така, прави са коментаторите, които твърдят, че сме свидетели не на търговски спор за цената на газа, а на опит за държавен преврат. Опитът е подъл и дяволски лукав. Защото пътят до него беше павиран от 12-годишното усърдие на Борисов и на ГЕРБ да осигурят енергиен монопол на Москва у нас зад гърба на лековерни евролидери и фактори в НАТО, заслепени от месоядния чар на мачото от Банкя. Така паралелно с лъжливите клетви на Борисов за диверсификация бе конструирана кастата на путиноидите – в политиката, в службите, в медиите, в прокуратурата, в съда. Това нечувано дори при соца политинженерство бе насаждано като културологичен феномен под знака на благородната русофилия. Това зарази обширни части от сивото вещество на нацията с патологична търпимост към ченгетата, към корупцията, към мафията, пренесени у нас по съветски модел, но с путинска агресивност. И така стигнахме до днешната точка на пречупване. От нея зависят не газовите доставки, защото експертите твърдят, че те ще бъдат възстановени по един или друг начин след две-три седмици. Залогът на тази подривна ситуация е в друго. Тя показва колко безполезни, колко унизителни са за държавата навеждането, слугинажът, заиграването с Путин, с прокситата му, инсталирани у нас. Колкото по-страхливо пред Москва и колкото по-колебливо пред съюзниците в НАТО и в Европа се държи властта, толкова по-големи стават загубите й, измерени в национално достойнство, в силно лидерство и в партньорско доверие. Дано Кирил Петков и екипът му най-сетне проумеят това и да приключат с игричките на тронове и тролове, за да спасят коалицията си от разпад. Ако последват примера на малкия Давид с прашката, имат много повече шансове да се справят с кремълското джудже, което си играе на Голиат. Да разкарат лакеите му и да си приберат вересиите.
„Копейките драпат за власт с мирис на руски газ“ – малката проповед от еп. 159 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Още недозавъртяла докрай Русия газовото кранче за България и Костадинов с прозвище Копейкин моментално поиска нови избори. Какъв удивителен синхрон! Все едно е чакал позивна по телефона от настойничката си в Руското посолство Митрофанова: „Действуй“, сега е моментът да удариш „падлогите“ на Брюксел и другарчетата на Бандера в София!“ И нищо чудно така да е било така. Не знам дали е истина, но прилича на истина слухът, че тъкмо Митрофанова е подала сигнала към кремълското началство да размаха газовия боздуган над главата на Кирил Петков. Та да се спихне най-сетне наивният му харвардски оптимизъм. И то точно сега, когато кризисният му пиар превърна спора за въоръжаването на Украйна в доста плитко шоу, трябва да призная. И вместо да спечели предимство пред пионките на Путин в Парламента и в правителството си, Кирил олекна с весели начинания като коалиционна екскурзия до Киев и дарителска акция за покупка на оръжие за Украйна, но за сметка на гражданите. Корнелия Нинова трябва да е танцувала казачок от радост във вицепремиерския си кабинет. Тя, с нейния инат срещу оръжейната помощ за Украйна и с отказа й да пусне човек от БСП на гости на Зеленски, излезе силовакът в четирикраката разцентрована коалиция на „Промяната“. Обаче министър-председателят изпадна в положението на наивен, безхарактерен лидер, допуснал Нинова да се пуйчи, че тя управлява държавата въпреки жалките изборни резултати на БСП. И вместо Кирил да изгони Митрофанова за наглата й намеса във вътрешните работи на България, той даде коз в ръцете на копейкиновци да щурмуват властта, стимулирани от газовия шантаж на Москва. И забележете за какво настоя Копейкин: „българският народ да отиде на предсрочни избори като на референдум и да определи дали иска България да бъде свободна и независима.“ В превод от лозунгите и разветите руски знамена по протестите на „Възраждане“ това значи едно: България да напусне Европейския съюз и НАТО. Референдум! И не е случайно, че бившият служебен премиер ген. Стефан Янев отиде да подкрепи подобен такъв митинг анти НАТО, за да обяви, че ще прави партия. После се включи в хора на Корнелия и на Копейкин „за неутралитет и срещу оръжейна помощ за Украйна“. И президентът Радев взе да им приглася. И това единомислие на практика означава какво – че е на път да бъде сключен в спешен порядък някакъв тристранен псевдопатриотичен путинофилски пакт за атака на властта. Старт на ловния сезон за патриотични шарани в нашето блато… В крак с видимото истеризиране на дезинформационната война в подкрепа на Москва. И затова изглежда, че кризата с газа сега е част от организиран сценарий. И не просто за свалянето на сегашното правителство, а за пречупването на европейския гръбнак на България и окончателното му омекване пред маниите на Путин за „Нов Руски Свят“, в ущърб на Европа и на нейното единство. Ако това е така, прави са коментаторите, които твърдят, че сме свидетели не на търговски спор за цената на газа, а на опит за държавен преврат. Опитът е подъл и дяволски лукав. Защото пътят до него беше павиран от 12-годишното усърдие на Борисов и на ГЕРБ да осигурят енергиен монопол на Москва у нас зад гърба на лековерни евролидери и фактори в НАТО, заслепени от месоядния чар на мачото от Банкя. Така паралелно с лъжливите клетви на Борисов за диверсификация бе конструирана кастата на путиноидите – в политиката, в службите, в медиите, в прокуратурата, в съда. Това нечувано дори при соца политинженерство бе насаждано като културологичен феномен под знака на благородната русофилия. Това зарази обширни части от сивото вещество на нацията с патологична търпимост към ченгетата, към корупцията, към мафията, пренесени у нас по съветски модел, но с путинска агресивност. И така стигнахме до днешната точка на пречупване. От нея зависят не газовите доставки, защото експертите твърдят, че те ще бъдат възстановени по един или друг начин след две-три седмици. Залогът на тази подривна ситуация е в друго. Тя показва колко безполезни, колко унизителни са за държавата навеждането, слугинажът, заиграването с Путин, с прокситата му, инсталирани у нас. Колкото по-страхливо пред Москва и колкото по-колебливо пред съюзниците в НАТО и в Европа се държи властта, толкова по-големи стават загубите й, измерени в национално достойнство, в силно лидерство и в партньорско доверие. Дано Кирил Петков и екипът му най-сетне проумеят това и да приключат с игричките на тронове и тролове, за да спасят коалицията си от разпад. Ако последват примера на малкия Давид с прашката, имат много повече шансове да се справят с кремълското джудже, което си играе на Голиат. Да разкарат лакеите му и да си приберат вересиите.