Честно казано - „Търси се... кандидат“ - малката проповед от еп. 224 на „Честно казано с Люба Кулезич”

„Има ли кандидати?“, попита във Фейсбук моята красива позната Мариета Гарвалска, собственичка на бутик за модно облекло от екоматерии. Да си призная, не предполагах, че дама с дизайнерски интереси и вкусове може изобщо да има интерес от предизборните ни политически надлъгвания. Но ето че не съм познала. Оказва се, че много хора без да бият барабан се озъртат за своя кандидат и дори очертават профила му. Защото... „светът има нужда от хора, които не могат да бъдат купени. Чиято дума е техният договор. Които поставят името пред богатството. Които имат мнение и воля. Които са по-големи от своите влечения. Които не се колебаят да се възползват от шанса. Които не губят своята индивидуалност в тълпата. Които ще бъдат честни, както в малките, така и в големите неща. Които не правят компромис с нередностите. Чиито амбиции не се ограничават до техните собствени егоистични желания. Които не вярват, че хитростта, лукавството и дебелокожието са най-добрите качества за постигане на успех. Които не се срамуват и не се страхуват да застанат зад истината, когато другите не го правят. Които могат да кажат твърдо „НЕ“, въпреки че останалият свят казва „ДА“.

Оказа се, че това са думи на Тед Енгстрьом, американски евангелистки автор на над 50 книги. Една от тях със заглавие „Мотивация за цял живот“ и тя се разхожда из българския интернет като сборник с напътствия и психологически съвети за хора, търсещи посока в бъркотията на нашето всекидневие, в смазващата загуба на смисъл от живота, в който справедливостта е натикана в ъгъла. И чувството за общност се разпада заради смразяващото усещане, че до власт и до пари, и до възможности у нас успяват да се доберат предимно цинични, поврътливи и алчни персонажи, оплетени като свински черва, както е прието да се дефинира на просторечие академичния термин „непотизъм“, демек шуробаджанащина. Да ви призная, не ми пука от евентуални снобски подмятания, че ви занимавам с психотерапия за домакини, както чух веднъж от един лъстив политически словоблудец да говори по адрес на граждани, мечтаещи публично за политическо приличие, не за много повече. Има доста претенденти у нас за титлата „будители“, както и за позицията на вождове и на главатари от местно и национално значение. Но както все по-ясно става, от избори на избори, а те напоследък зачестиха, на пръсти се броят или хич ги няма онези, които могат да формулират или да се впишат в профила на кандидат, достоен за доверие. Това че един американски пастор го прави с по-убедителни думи от който и да било доморасъл телевизионен проповедник или фалшив пророк, не снижава стойността му на точен предизборен тест за отсяване на ментето от оригинала в битките за кмет сега и във всички други, които предстоят. Така че аз лично препоръчвам този словесен портрет, включително и на себе си преди да взема решение дали да гласувам като за последно, както се заричам всеки път. Защото все по-малко хващам вяра на платени социологически проучвания, които текат по телевизиите в навечерието на всеки вот, с все по-очебийната цел да го форматират, да го програмират и да го манипулират в крайна сметка. И защото ми писна да се примирявам, че все по-често ми се налага да избирам между Сцила и Харибда, между чука и наковалнята, между трънката и глогинката, между лошата ДС и добричката ДС, между следовници на Путлер или подражатели на Хитлер, между метрафоните и Мутрофанова, която е глътнала ключа за руската църква, да избирам между това посолство или онова посолство, между Макс и Мориц, между Тиква и Толуп. Питам се дали имитацията на избор или липсата на избор е по-малкото зло, което откак е почнал този наш злощастен преход ни преследва по петите. И понеже нямам отговор, предпочитам да заложа на формулата на Енгстрьом: „Търси се кандидат, който не може да бъде купен, чиято дума е неговият договор и т.н. до самото начало на този коментар. Защото когато човек знае какво търси, по-трудно може да бъде залъган с подсладена, но прокиснала политическа манджа. То е същото като избора между „Не гласувам“ и „Гласувам срещу всички“ като избора между „бягството от отговорност“ и „самата отговорност“. Поне докато не открия своя кандидат, „който не вярва, че хитростта, лукавството и дебелокожието са най-добрите качества за постигане на успех. Който не се срамува и не се страхува да застане зад истината, когато другите не го правят“ и т.н. Върни се към началото не само на този коментар. А към Началото в търсене на смисъл…