Честно казано - "Халюциниране по Пеевски" - малката проповед от еп. 228 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Думата „халюциниране“ е дума на годината. Това оповести екипът, който поддържа и обогатява Кеймбриджкия речник с нови езикови изобретения от нашето време. Освен старомодното значение на визуалното бълнуване под въздействието на старост, болест или наркотици, този термин се е сдобил с някакво допълнително значение, според кеймбриджките учени глави. Новата дефиниция гласи: „Когато изкуствен интелект халюцинира, той произвежда невярна информация“... не може да обработи информацията, с която разполага. Тази дефиниция обаче, ми изглежда много спорна и наивна. Тя някак си оневинява, очевидно поради липсата на какъвто и да било интелект, пълчищата от ботове, пълчищата от тролове, професионални лъжци и обикновени тъпанари, впрегнати доброволно или за жълти стотинки да бълват из социалните мрежи псевдопатриотични псувни, плоскоземски заблуди и пропутинска пропаганда. И целият този словесен боклук действа като наркотик навсякъде по света. И ососбено у нас, понеже ние, българите, сме дресирани да халюцинираме фалшифицирана историята си и невъзможно светлите си бъднини чрез пропаганда от съветско-ченгеджийски тип. При това още отпреди падането на Берлинската стена, още отпреди да има интернет, та чак до ден днешен, когато халюцинираме вече уж евроатлантическа демокрация, но пък да е начело с възкръсналия Бай Тошо, въплътен от поредния кандидат за партиен и държавен ръководител с глава подобна на тиква или подходяща за каскет. Бойко, Румен или Делян, Тиквун, Шиши или Резидент, Копейка или който и да било... Името няма значение. Важна е антропологията и мащабите на бълнуването за несменяемост и за еднолична власт. А те действат именно като упойка. Упояват медиите и чрез тях предизвикват колективно халюциниране, което произвежда чудовищни образи и състояния. И в този смисъл би трябвало да представляваме казус от особен интерес за Кеймбриджките мъдреци. Защото в сегашния български контекст терминът „халюциниране“ придобива уникални, фантасмагорични измерения. И дори изкуствен интелект, който халюцинира, не е в състояние да продуцира виденията, произведени от българския политически театър на сенките. Като вчерашното от патриаршеските владения на Светия Синод. Вчерашната сценка е повече от фарс. Тя е гледка, достойна за онзи библейски лъч от небето, който изпепелил потъналите в грях и в поквара градове Содом и Гомор. Защото начело на висшия църковен клир в снимка за спомен видяхме, че се е изтъпанил с цялата си телесна мощ новият мераклия за вожд на цялата държава Делян Пеевски. Като в нелеп кошмар момчето, известно като най-свидната и най-преуспяла рожба, зачената в утробата на „дълбоката държава“, се е експонирало в ролята на резервен Патриарх, представете си! И единствено сайтът Фактор.бг разкри причината за този църковно-политически бълвоч. Светият Синод се бил обърнал към Пеевски за помощ не като към защитник на православните ценности в смутни времена, а като притежател на яки задкулисни инструменти да спре ревизията, започната от НАП внезапно след двайсет години разкош на тъмно и необясним лукс, в който тънат висши църковни среди, както пише Фактор.бг. Какво по-вулгарно обяснение за този мафиотски кошмар, представен като загриженост за здравето на християнското вероизповедание?! Това е то създаване на фалшива реалност, приписвана на „халюцинирането“ на изкуствения интелект от речника на Кеймбридж. Но дори Борисов в амбицията си да се представи като единствения наместник на Небесното Началство във властта не успя да се демаскира до такава степен като фалшификатор на морал с показните си ремонти на храмове и на църкви. И понеже, както отбеляза някой, живеем в бурлеска, Кръстникът на модела КОЙ се изтъпани като партиен представител на българските турци под картина със сюжет превземането на Търново от турските орди в предсмъртните мигове на Патриарх Евтимий. Е, няма по-страховито халюциниране от тази гледка на рейдърска атака, която се явява специалитет на Пеевски още от задкулисното превземане на медиите и прокуратурата, от погрома над КТБ и над активите й, от затриването на Булгартабак, от фалита на веригата Лафка, от рекета с компромати и политически зависимости, за който се говори тихо-тихо. Но същата методика, приложена спрямо Българската православна църква, е буквално разрушителна в национален план, макар отдавна тази наша църква да е превзета от синодални ченгета и агенти на Държавна сигурност. Или пък именно заради това. Само преди дни Пеевски демонстрира същите маскарадни умения в превземането на корпоративно-партийната структура на ДПС. Както вчера се престори на Патриарх, така онзи ден разигра ролята на велик везир, устремен към султанския трон. И го направи в мизансцена на иначе прозаичната конференция на партията, приватизирала правата на българските турци чрез прословутите обръчи от фирми на своя първоосновател Ахмед Доган. Как другояче освен „халюциниране“ да назовем този стремителен възход на най-корпулентния играч от сенките на „дълбоката държава“, при това в конкуренция с всички други фалшиви герои с прякори, чалга-диктатори и пребоядисани демократи на нашия измислен преход? Всъщност, свидетели сме на последния стадий от мозъчното заболяване на нашата държавност, която под въздействието на страшни пропагандни наркотици в стил българо-съветска дружба и ченгеджийска мафия, ражда само призраци, отровни двойници и върколаци. И такова халюциниране е равно на умиране. В Кеймбридж не им пука, но ние защо си траем?!