Честно казано - „Боклуци с човешки имена“ - малката проповед от еп. 100 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Коя била Мата Хари? Мадам Сечкова ли, мадам Бобокова ли или някоя друга Мадам, която мачкала чаршафите на премиера Борисов. Пък после го снимала в цялата му голотия докато спи, за да го изложи на показ като бандит под прикритие. И понеже главният прокурор Гешев свенливо затваря очи пред този нудистки разгул, намесва се неукротимият Сашо Диков. Журналистът публикува официално писмо до министър-председателя. Щом прокуратурата е безсилна, нека сам си признае коя е жената, която кавалерски нарече Мата Хари пред един германски официоз. Излиза, че това е големият български въпрос, съдбовното българско „To be or not to be“. Хамлет, вземи се гръмни, братче! Баща ти Шекспир и той. Отдавна нямате място по тези земи. Тука държавата от години се е превърнала в мафиотско свърталище и в бардак. В него властта се купува и продава като проститутка, която си е ушила гащи от българското знаме, за да си покрие срамотиите. Това знаме толкова години е рязано, кълцано и прекроявано според някоя последна чалгаджийска мода, че от надписа „Свобода или смърт“ е останала само думата „смърт“. Имало било нещо гнило в Дания. Тъй ли, Хамлет, нещастнико?! България гние от десетилетия. Всичките глави на българската политическа ламя са се вмирисали и са заразили цялото всенародно тяло. Вони и не се трае вече. Страната все повече прилича на клоака, на сметище и свлачище. При това по един съвсем материално нагледен и психически убийствен начин. Доказателствата валят всеки ден като Божие наказание. Мрем, но не от ковид, а от духовно забоклучаване. Фактът, че онзи ден река Искър се затлачи от 80 километров приток от боклуци е повече от съкрушителен. Катастрофата в страната не е просто екологична, а хуманитарна. Защото се вижда, че населението се е сраснало с боклуците. То ги произвежда, умножава, търпи да му ги внасят и от чужбина. И вече ги олцетворява. Сякаш се е отказало да живее чисто, на чисто, с чисти помисли, с чисти стремежи, вдигнало е ръце от самото себе си. Отчаяло се е, обезверило се е, омързеливило се е. И е започнало да възприема природата, политиката, властта като придатък към отделителната си система. С други думи, като клозет. Затова приема да го управляват боклуци с човешки имена, поединично или в коалиция от навързани свински черва. И се кефи, че лично премиерът му отива на крака, без да си запушва носа при това. Ухажва го с обещания и с подаяния, а то ръкопляска и вика „Да живей!“. Какво от това, че 200-300 хиляди от останалите в държавата нормални българи неудържимо повръщат пред подобни телевизионни гледки. Толкова са изтощени от повръщане, че от години нямат сили да печелят избори. Другите шест милиона и половина пък нямат обоняние. Не им миришат нито боклуците, осеяли цялата територия на България, нито пачките, нито кюлчетата в чекмеджетата на властта. Така си живеем тук, пред широко затворените очи на Европейския съюз. И имаме глупостта да наричаме това „живот“.