Летище „Хийтроу” в Лондон, часът е 10:45. Маурицио Сари праща sms: „Точно на пладне. Хвани такси – ако няма трафик, са 40 минути.” И наистина: точно 40 минути. Базата Кобам е пуста. Това е вторият път, в който попадам на Сари, този път обаче е съвсем официално. Бях го виждал по времето му в Наполи във Варкатуро – мечтател, който разчленява по 50 видеа. Този култ към анализа си остава непокътнат, все едно Сари е 35-годишен потеглящ в занаята. Той всъщност си е на 35 вътрешно, въпреки че е почти на 60. Това въобще не е лесно интервю, макар че познанството ни може би помага. Извикваме спомени за усещанията и емоциите в Наполи, ала интимното си е интимно – тайните се пазят.
– В Лондон не спират да говорят за Сарибола…
– Това ми харесва. Чел съм такива неща, въпреки че рядко влизам в социалните мрежи. Публикуват видеа с нашите многоходови комбинации и пишат, че това е Сарибол, но те не разбират за какво става въпрос. Феновете на Челси измислиха тази дума, тя бе възприета от хората и бързо се разпространи. Забавно… Но аз нямам нищо против, тъй като в началото беше трудно, а сега, след три месеца усилен труд, моят футбол вече им е на сърцето.
– В какво се състоеше трудното?
– Аз дойдох в средата на юли, а футболистите, които играха на световното първенство – през август. И веднага заминахме на турне в Австралия. Мислех, че ще имам повече време за подготовка.
– Четири-пет месеца ли?
– Малко по-малко. Помогнаха ми испанците, с които говорим на един футболен език. Днес всички са щастливи. В Наполи ни отне няколко седмици, но Серия А е друго нещо. Когато пристигнах в Англия, си казах: „Маурицио, ти си мечтал за това през целия си живот. Опитай се да бъдеш себе си.” И всичко сработи от самото начало. Резултатите дойдоха, играта дойде.
– Имаше ли проблеми по време на преговорите?
– Зная, че всички продължават да говорят за мен (бел.ред. – намек за президента на Наполи Де Лаурентиис), но дайте да оставим настрана тази тема. Аз ще обичам Наполи и неговите привърженици завинаги. Зная какво мислят и те за мен. Това е взаимна любов и тя е вечна.
– Наполи вече се отказа от система 1-4-3-3…
– Бях във възторг от мача с Ливърпул. Великолепно! Като привърженик на Наполи ми се ще да мисля, че и аз съм помогнал – Челси поизцеди Ливърпул в шампионатния мач преди това. Но Наполи беше прекрасен.
– Кой ще спечели Серия А?
– Ювентус няма конкуренция. Когато преди казвах това, смятаха, че го правя, за да си измия ръцете, но нещата стоят така отдавна и нищо не се е променило. А този сезон те могат да спечелят и Шампионската лига. Бих казал, че там има два главни претенденти.
– Юве и Реал Мадрид?
– Не, Юве и Манчестър Сити. Мисля, че отборът на Джосеп Гуардиола вече е достатъчно зрял, за да стигне до последното стъпало на ниво „европейски футбол”. Това са моите два фаворити. Да видим обаче в какво състояние ще бъдат напролет испанските отбори. Сега те изживяват проблеми, ала през март всичко може да се е променило. В Шампионската лига вятърът много бързо може да задуха в съвсем различна посока.
– Бихте ли се върнали на работа в Италия?
– Хей, аз едва-що дойдох в Англия, което ми беше мечта. Излизам на терена на „Стамфорд Бридж”, а от трибуните ехти: „Маурициоооооо!”. Обичайно така посрещат онези, които са спечелили нещо, а аз не съм спечелил нищо. Не можех да повярвам, че ме приемат така.