Search Suggestions
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Сирените на 2 юни – аларма в съзнанието ни за размисъл и признание

          На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най-заредените емоционално дни в нашия календар.

          - Реклама -

          От 1948 г. насам, на 2 юни в 12 часа за 2 минути слушаме сирените. И трябва да спрем и да почетем със сведени глави. Имаше дискусия преди време за точно това дали е правилният начин да почетем Ботев и загиналите за свободата ни. Дали трябва нещо да се промени или не, това е незначително на фона на по-важния въпрос:

          „Aко спираме пред воя на сирената, за какво мислим в този момент? Дали за делничните грижи, или за героите, дали за семейните си проблеми, или за тези, които са жертвали семействата си? Саможертва, която определено ни е непозната или поне много далечна. И дали с тези 2 минути се изчерпва и благодарността ни към тази саможертва? Ами ако я премахнем, каквото предложение имаше, ще намерим ли начин да отдадем почитта си изобщо?“

          На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най-заредените емоционално дни в нашия календар.

          - Реклама -

          От 1948 г. насам, на 2 юни в 12 часа за 2 минути слушаме сирените. И трябва да спрем и да почетем със сведени глави. Имаше дискусия преди време за точно това дали е правилният начин да почетем Ботев и загиналите за свободата ни. Дали трябва нещо да се промени или не, това е незначително на фона на по-важния въпрос:

          „Aко спираме пред воя на сирената, за какво мислим в този момент? Дали за делничните грижи, или за героите, дали за семейните си проблеми, или за тези, които са жертвали семействата си? Саможертва, която определено ни е непозната или поне много далечна. И дали с тези 2 минути се изчерпва и благодарността ни към тази саможертва? Ами ако я премахнем, каквото предложение имаше, ще намерим ли начин да отдадем почитта си изобщо?“

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Трагедия в Момчилград: 37-годишен състезател почина по време на маратон

          Тежък инцидент беляза провеждането на международния ултрамаратон Rhodo Rock 2025 в района на Момчилград, след като 37-годишен участник загуби живота си по време на...

          Румен Радев пристигна в Казахстан

          Президентът Румен Радев пристигна на официално посещение в Астана, Казахстан. В рамките на посещението на българския държавен глава в Казахстан ще бъдат обсъдени възможностите за...

          Вторият F-16 кацна в авиобаза „Граф Игнатиево“

          Втори български изтребител F-16 Block 70 успешно кацна в авиобаза „Граф Игнатиево“ в Пловдив, съобщиха за NOVA от Министерството на отбраната. Модерният боен самолет е...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions