„Тази година, а и от септември 2020 г. определено има едно буксуване, има един ход на място, но това е винаги в едни дългосрочни процеси, каквито са нашите двустранни отношения, които са свързани и с евроитеграционните процеси на Република Северна Македония“. Това заяви доц. Наум Кайчев, член на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, пред Би Ти Ви.
- Реклама -
„В началото на месец декември бяхме изненадани от колегите от Република Северна Македония. Основно дискутирахме отношението към българската държава по времето на цар Самуил. Един въпрос, който вече бяхме решили през февруари 2019 г., при това с решение на правителствата на двете страни. Тоест от една страна ние бяхме взели решение на ниво комисия и на второ ниво правителствата на двете страни в София и Скопие бяха взели решение, че цар Самуил е фигура от нашата обща история и като владетел на средновековната българска държава, следва да се чества от двете страни“, сподели историкът.
„Сега бяхме изненадани с нови формулировки. Първо не се споменаваше българската държава, а ние знаем, че той е владетел на българите в изворите. Второ се говореше в едни последващи формулировки, че трябва да се допусне различни погледи към историята, той би могъл да бъде свързан с България, но може да бъде владетел на една държава, която да не е нито българска, нито византийска, от страна на други колеги се каза, че има три теории: българска, македонска и държава на някакви неидентифицирани славяни. Ние ги помолихме да дадат доказателства в изворите, но разбира се, доказателства нямаше“, разказа Кайчев.
„Тази година, а и от септември 2020 г. определено има едно буксуване, има един ход на място, но това е винаги в едни дългосрочни процеси, каквито са нашите двустранни отношения, които са свързани и с евроитеграционните процеси на Република Северна Македония“. Това заяви доц. Наум Кайчев, член на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, пред Би Ти Ви.
- Реклама -
„В началото на месец декември бяхме изненадани от колегите от Република Северна Македония. Основно дискутирахме отношението към българската държава по времето на цар Самуил. Един въпрос, който вече бяхме решили през февруари 2019 г., при това с решение на правителствата на двете страни. Тоест от една страна ние бяхме взели решение на ниво комисия и на второ ниво правителствата на двете страни в София и Скопие бяха взели решение, че цар Самуил е фигура от нашата обща история и като владетел на средновековната българска държава, следва да се чества от двете страни“, сподели историкът.
„Сега бяхме изненадани с нови формулировки. Първо не се споменаваше българската държава, а ние знаем, че той е владетел на българите в изворите. Второ се говореше в едни последващи формулировки, че трябва да се допусне различни погледи към историята, той би могъл да бъде свързан с България, но може да бъде владетел на една държава, която да не е нито българска, нито византийска, от страна на други колеги се каза, че има три теории: българска, македонска и държава на някакви неидентифицирани славяни. Ние ги помолихме да дадат доказателства в изворите, но разбира се, доказателства нямаше“, разказа Кайчев.
