Проклятието на българите са другите българи. Както казва Сартр – „Адът, това са другите”. В случая – нашите сънародници. С които имаме общ произход, обща кръв, обща история, общо настояще и надявам се – общо бъдеще. Мразим се така, както и кръвни врагове не се мразят. Ненавиждаме се, като пренасяме тази колективна омраза към всеки друг българин. Който дори за малко се е отличил, който дори за момент е успял да се измъкне от казана, в който се варим всички ни.
Отвратена съм. В мигове на беда, омразата ни разкъсва и унищожава. Вместо заедно да се изправим срещу злото, ние самите се превръщаме в най-големия си враг и проклятие.
Тези дни наблюдавам отвратително явление. Българите тук критикуват и откровено плюят тези българи, които се връщат от чужбина или все още са там. Били избягали, били работили, а сега се връщали тук за помощи. Да си седели там. Ей, вие добре ли сте? Човеци ли сте? От добро някой напуснал ли е родината си, родителите си и децата си? Завиждате ли, що ли? На какво – че някой е отишъл в чужд край, сред чужди хора, изтръгнал корена си, за да оцелее, за да може да изпраща пари на родителите си или да изучи децата си? За това, че често го унижават като втора ръка човек? Или пък успелите – какво, завиждате, че те са успели, а вие не сте? За разлика от България, по света трябва доста труд, за да успееш, не само да се запишеш в определена партия и да изучиш изкуството „политическо ибрикчийство”. Гледате им в чиниите и не искате да получават сега обезщетения или да идват тук. Ама забравяте колко години издържат икономиката ни с милиардите евро, които ежегодно изпращат тук.
Възрастни срещу млади. Разделението е толкова силно, че разумът се загубва в гъсталака на обидите и критиките. Не разбирате, че в тази обща беда всички трябва да сме равни и всички да спазваме правилата. За да оцелеем заедно, а не всеки сам за себе си.
Богати срещу бедни. Защото в България често богатството е в резултат на практикуването на политическото ибрикчийство, а не на съвестна работа и талант. Бедните мразят от сърце богатите, които минават покрай тях с лъскавите джипове и ланците на врата. Богатите мразят прошляците, които май им напомнят откъде са тръгнали и в какво могат да се превърнат, ако съдбата се промени.
Един народ, един казан, а толкова много омраза!
Спрете се, българи! Да се спрем всички! Да престанем да плюем другите българи. Имаме общ враг. Тези, които се опитват да ни унищожат като народ. Помнете словото на хан Кубрат! Помнете, че сме оцелели заедно. И заедно сме направили история!
Елена Гунчева
- Реклама -
Книгата на Елена Гунчева „България обича героите си мъртви“ може да бъде поръчана на тел. 02/4018942.
Проклятието на българите са другите българи. Както казва Сартр – „Адът, това са другите”. В случая – нашите сънародници. С които имаме общ произход, обща кръв, обща история, общо настояще и надявам се – общо бъдеще. Мразим се така, както и кръвни врагове не се мразят. Ненавиждаме се, като пренасяме тази колективна омраза към всеки друг българин. Който дори за малко се е отличил, който дори за момент е успял да се измъкне от казана, в който се варим всички ни.
Отвратена съм. В мигове на беда, омразата ни разкъсва и унищожава. Вместо заедно да се изправим срещу злото, ние самите се превръщаме в най-големия си враг и проклятие.
Тези дни наблюдавам отвратително явление. Българите тук критикуват и откровено плюят тези българи, които се връщат от чужбина или все още са там. Били избягали, били работили, а сега се връщали тук за помощи. Да си седели там. Ей, вие добре ли сте? Човеци ли сте? От добро някой напуснал ли е родината си, родителите си и децата си? Завиждате ли, що ли? На какво – че някой е отишъл в чужд край, сред чужди хора, изтръгнал корена си, за да оцелее, за да може да изпраща пари на родителите си или да изучи децата си? За това, че често го унижават като втора ръка човек? Или пък успелите – какво, завиждате, че те са успели, а вие не сте? За разлика от България, по света трябва доста труд, за да успееш, не само да се запишеш в определена партия и да изучиш изкуството „политическо ибрикчийство”. Гледате им в чиниите и не искате да получават сега обезщетения или да идват тук. Ама забравяте колко години издържат икономиката ни с милиардите евро, които ежегодно изпращат тук.
Възрастни срещу млади. Разделението е толкова силно, че разумът се загубва в гъсталака на обидите и критиките. Не разбирате, че в тази обща беда всички трябва да сме равни и всички да спазваме правилата. За да оцелеем заедно, а не всеки сам за себе си.
Богати срещу бедни. Защото в България често богатството е в резултат на практикуването на политическото ибрикчийство, а не на съвестна работа и талант. Бедните мразят от сърце богатите, които минават покрай тях с лъскавите джипове и ланците на врата. Богатите мразят прошляците, които май им напомнят откъде са тръгнали и в какво могат да се превърнат, ако съдбата се промени.
Един народ, един казан, а толкова много омраза!
Спрете се, българи! Да се спрем всички! Да престанем да плюем другите българи. Имаме общ враг. Тези, които се опитват да ни унищожат като народ. Помнете словото на хан Кубрат! Помнете, че сме оцелели заедно. И заедно сме направили история!
Елена Гунчева
- Реклама -
Книгата на Елена Гунчева „България обича героите си мъртви“ може да бъде поръчана на тел. 02/4018942.
