„КПКОНПИ е обявила за служебна тайна всички свои решения за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Решението е взето през 2018 г. от тогавашния директор на КПКОНПИ Пламен Георгиев и все още продължава да е в сила. Заповедта е в нарушение на закона, който не позволява информация да се обявява за служебна тайна за повече от 6 месеца. Новината стана ясна на заседание в рамките на съдебното дело, заведено от Антикорупционния фонд (АКФ) за това, че на АКФ е отказан достъп до решенията на Комисията за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество от 2018 до сега. Делото се разглежда от Административен съд – София-град“, съобщиха от Антиокорупционен фонд.
„Представителите на КПКОНПИ обосновават отказа си със заповед, приета през 2018 година от тогавашния председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев, подал оставка през 2019 г. след скандала „Апартаментгейт“ , започнал с разкрития на АКФ и „Свободна Европа“. Според заповедта всички решения на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество са служебна тайна и не могат да бъдат оповестявани. Смятаме, че приемането на подобна заповед е скандално ограничение на правото на обществото да е информирано за дейността на един от ключовите антикорупционни органи в държавата. Тази заповед е приета и в очевидно нарушение на закона“, твърдят още от АКФ.
„Заповедта на Пламен Георгиев прави тази дейност напълно секретна. Обществеността не може да се информира за това какви проверки е извършила Комисията, какъв анализ на фактите е направила и до какви правни изводи е достигнала, за да вземе решение за образуване на дело.
Тази заповед директно противоречи и на Закона за защита на класифицираната информация. По закон, за да бъде класифицирана една информация като „служебна тайна“, нерегламентираният достъп до нея трябва да уврежда интересите на държавата или друг правнозащитен интерес.
Срокът, за който може да бъде отказан достъп до служебна тайна, е ясно ограничен до 6-месеца. Тези законови предпоставки ясно сочат, че целта на закона е ограничаването на достъпа до информация да е винаги конкретно, с оглед особеностите на конкретния случай и срочно (ограничено във времето). В разрез с целта на закона, с със заповедта на Пламен Георгиев се отказва еднократно и завинаги достъп до всички решения на КПКОНПИ, постановени и бъдещи.
Информацията за решенията на КПКОНПИ по никакъв начин не уврежда интересите на държавата. Обратното – тя дава възможност на обществеността да формира мнение за фактите и изводите, въз основа на които КПКОНПИ инициира производства за отнемане на имущество на граждани. По своята същност това е обществена информация, която не може да бъде класифицирана, особено пък безкрайно. Не могат да се възприемат и евентуални доводи за защита на лични данни, доколкото в такива случаи законът допуска тяхното заличаване. Освен това, именно личните данни на засегнатите лица и информация за имуществото им, подлежи на публикуване в Държавен вестник, веднага след образуване на делото, по иск на КПКОНПИ.
Това е административен произвол, който може да се превърне в прецедент: институциите да последват примера на КПКОНПИ, да обявяват цялата си дейност за служебна тайна и да я скрият от обществото“, подчертават от Антикорупционен фонд.
„Очакваме решението на съда по това дело и се надяваме той да защити правото на обществото да бъде адекватно информирано за дейността на ключовите държавни институции“, завършват от АКФ.
