България има неясна позиция, ние не искаме у нас да влезе контингент от нашите съюзници, натовските войски, не искаме и оръжия да дадем. Тоест ние искаме да кажем, че сме в НАТО, но не сме чак толкова в НАТО. Това се разбира от нашите съюзници, те не са глупави, добре виждат тази двойнственост, отсъствието на ясна проатлантическа и пронатовска позиция. Такава позиция може да има, но в други времена. Сега времената са тежки, води се война на 500 км от България и от тази гледна точка от нас се очаква да бъдем стабилен партньор. Това коментира проф. Румен Кънчев, експерт по международна сигурност и бивш заместник-министър на отбраната в ефира на „Честно казано“.
- Реклама -
„Едва ли НАТО не знае, че България е член на НАТО. В докладите на Алианса може да се прочете, че Източният фланг е силно напрегнат и той ще бъде под военно-стратегиско напрежение. Според редица оценки основното напрежение ще бъдат страните в зоната на източния фланг от Адриатика до Черно море. Тези визити са, за да вдъхнат кураж на българските политици и да им обяснят, че трябва да се държат като страна-член на НАТО“, каза още проф. Румен Кънчев.
„В стратегическата история на ядреното оръжие много специално внимание се отделя на контрола върху ядрените системи. Никога досега в историята не е поставян така остро въпросът за достъп до ядрени системи и затова, което Путин каза преди известно време. Има изследване, в което основният извод е, че в руската политика в момента има силно нестабилен играч. Те го наричат прекомерно чувствителен. Това е човек, който е готов да формулира задачи пред държавата, които са в състояние да унищожат неговата собствена власт. Освен това този тип хора, който стратегическите анализатори са изследвали още през Студената война, е свързан с това, че не може да бъде познат от близкото си обкръжение. Той може да изненада и близкото си обкръжение. Този Путин не е същият, който беше през последните 5 години. Според доклада този Путин, който е днес, не би взел тези решения, ако беше Путин от преди 5 години“, коментира експертът.
България има неясна позиция, ние не искаме у нас да влезе контингент от нашите съюзници, натовските войски, не искаме и оръжия да дадем. Тоест ние искаме да кажем, че сме в НАТО, но не сме чак толкова в НАТО. Това се разбира от нашите съюзници, те не са глупави, добре виждат тази двойнственост, отсъствието на ясна проатлантическа и пронатовска позиция. Такава позиция може да има, но в други времена. Сега времената са тежки, води се война на 500 км от България и от тази гледна точка от нас се очаква да бъдем стабилен партньор. Това коментира проф. Румен Кънчев, експерт по международна сигурност и бивш заместник-министър на отбраната в ефира на „Честно казано“.
- Реклама -
„Едва ли НАТО не знае, че България е член на НАТО. В докладите на Алианса може да се прочете, че Източният фланг е силно напрегнат и той ще бъде под военно-стратегиско напрежение. Според редица оценки основното напрежение ще бъдат страните в зоната на източния фланг от Адриатика до Черно море. Тези визити са, за да вдъхнат кураж на българските политици и да им обяснят, че трябва да се държат като страна-член на НАТО“, каза още проф. Румен Кънчев.
„В стратегическата история на ядреното оръжие много специално внимание се отделя на контрола върху ядрените системи. Никога досега в историята не е поставян така остро въпросът за достъп до ядрени системи и затова, което Путин каза преди известно време. Има изследване, в което основният извод е, че в руската политика в момента има силно нестабилен играч. Те го наричат прекомерно чувствителен. Това е човек, който е готов да формулира задачи пред държавата, които са в състояние да унищожат неговата собствена власт. Освен това този тип хора, който стратегическите анализатори са изследвали още през Студената война, е свързан с това, че не може да бъде познат от близкото си обкръжение. Той може да изненада и близкото си обкръжение. Този Путин не е същият, който беше през последните 5 години. Според доклада този Путин, който е днес, не би взел тези решения, ако беше Путин от преди 5 години“, коментира експертът.
