Турският народ днес отдава почит на Кемал Ататюрк на 85-ата годишнина от смъртта му, предават БТА и БГНЕС.
Знамена украсяват Истанбул, в едно с гигантски портрети на Мустафа Кемал Ататюрк, който на 24 ноември 1934 г. приема от турския парламент тази фамилия – „баща на турците“.
Тази сутрин сирените в цялата страна засвириха, а националните знамена бяха спуснати наполовина.
Мустафа Кемал е основателят на Република Турция и е запомнен в историята като велик пълководец и държавник, но и голям приятел на България. Той умира през 1938 г. на 57-годишна възраст.
По традиция всеки 10 ноември турците посещават мавзолея на Ататюрк в Анкара и отдават почит към него.
Годината 1911 по време на Италианско-турската война бележи важна точка в живота на Ататюрк, тъй като той се бие с италианците в Триполи и постига решителна победа, като печели уважението на своите подчинени с изключителните си услуги.
След катастрофалната ПСВ следва войната за независимост на Турция от 1919-1922 г. Ататюрк, военен офицер и бъдещ национален герой, повежда битка срещу окупационните съюзнически сили, включително гръцки, британски и френски войски от Антантата, както и срещу османските власти в Истанбул, които си сътрудничат с чуждите правителства.
На 23 април 1920 г. е създадено Великото национално събрание на Турция и Ататюрк е избран за ръководител на правителството и председател на парламента.
Решаващ момент във войната настъпва по време на битката при Сакария през 1921 г., когато турските сили, под командването на Мустафа Кемал, успешно отблъскват гръцкото настъпление. Това събитие бележи повратна точка във войната. Последва Договора от Лозана през 1923 г., чрез който се признава суверенитета на Република Турция, като се очертават новите граници на страната и се осигурява международното признание на нейната независимост.
Ататюрк става първият президент на републиката и служи в това си качество до 10 ноември 1938 г., когато умира в Истанбул.
Основателят на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк е тясно свързан и с България. Той служи като военен аташе в София от 27 октомври 1913 г. до 2 февруари 1915 г.
Всеизвестна е голямата любов на елегантния турчин с френски маниери и българката Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. Любов, която се оказва невъзможна, заради войните, политическата обстановка и несъгласието на българския генерал да даде ръката на дъщеря си на Кемал.
През десетилетията след края на Първата световна война, България и Турция развиват активно двустранните си отношения.
На 1-6 декември 1931 г., делегация, водена от българския министър-председател Никола Мушанов, посещава Турция. Мустафа Кемал на една от срещите заявява: „Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, е и против Турция“.