Това е един бюджет, който е без амбиции, но той не може да бъде по друг начин, защото правителството няма управленска програма. Това коментира в предаването „ЕвроДикоФ“ на телевизия „Евроком“ финансистът Любомир Дацов по отношение на Бюджетът за 2023-та година.
- Реклама -
„2023-та година е една сглобка, защото просто до края на годината трябва да има бюджет. Ако се погледне как върви изпълнението в разходната част ще се види, че няма нещо по-различно от предложеното в оригиналния бюджет. Там има варирания между отделните агрегати, но всъщност разходната част не се различава съществено от това, което ще бъде в края на годината ако изобщо го няма този бюджет и няма промени.“, обясни той.
Дацов разказа, че в приходната част има разлика от малко над 3 млрд. лева от бюджета, който внесе служебния кабинет.
„За целите на 3-те % дефицит, който е свързан с влизането ни в еврозоната и специално еврофондовете и европейските пари-при тях правилото за изчисляване е съвсем друго. Колкото похарчиш, толкова ще трябва да отразиш в приходната част“, допълни той.
Финансистът изтъкна, че дори в условия на икономически растеж ние продължаваме да правим дефицити, които се формират основно от социални разходи.
Това е един бюджет, който е без амбиции, но той не може да бъде по друг начин, защото правителството няма управленска програма. Това коментира в предаването „ЕвроДикоФ“ на телевизия „Евроком“ финансистът Любомир Дацов по отношение на Бюджетът за 2023-та година.
- Реклама -
„2023-та година е една сглобка, защото просто до края на годината трябва да има бюджет. Ако се погледне как върви изпълнението в разходната част ще се види, че няма нещо по-различно от предложеното в оригиналния бюджет. Там има варирания между отделните агрегати, но всъщност разходната част не се различава съществено от това, което ще бъде в края на годината ако изобщо го няма този бюджет и няма промени.“, обясни той.
Дацов разказа, че в приходната част има разлика от малко над 3 млрд. лева от бюджета, който внесе служебния кабинет.
„За целите на 3-те % дефицит, който е свързан с влизането ни в еврозоната и специално еврофондовете и европейските пари-при тях правилото за изчисляване е съвсем друго. Колкото похарчиш, толкова ще трябва да отразиш в приходната част“, допълни той.
Финансистът изтъкна, че дори в условия на икономически растеж ние продължаваме да правим дефицити, които се формират основно от социални разходи.
