„Това е поредната предизборна кампания, в която се използват различни от естествените демократични техники за убеждаване на избиратели и публики. Тип кампания, в която се атакува противникът с компромати. Имаме надъхване на избирателите да не гласуват за противника.“
Това мнение изрази в интервю за БНР политологът Георги Киряков.
„В България, независимо като какъв се представяш – евроатлантик или путинофил, използваш едни и същи инструменти за влияние върху обществото“, допълни той, като отчете „внушения, които социолозите ще правят до изборния ден“ и посочи, че „не е ново да се представят резултати, които да насочат публичното внимание към свършен факт – тоест, резултатите ще са такива, няма да има разлики“, Киряков каза, е не бива да се фокусираме още отсега върху социологическите изследвания, защото „могат да бъдат използвани с чисто манипулативна цел – да внушават на избирателите, че няма да има разлика в електоралната картина, в динамиката на електоралните процеси“.
Запитан предстои ли голям отлив на избиратели на ПП-ДБ и накъде ще отидат тези гласове, политологът заяви, че „по-скоро ще отиде към армията на негласуващите“, отколкото към друга партия, защото това са „хора с устойчива позиция“ – те биха били разочаровани от ПП-ДБ, но по думите му не биха гласували за „ГЕРБ“ или „Възраждане“.
„ДПС никога не са успявали да излязат от електоралната си рамка, фокусирана единствено върху българите мюсюлмани и „тук-там върху ромите“. ДПС не се припознава като алтернатива“, категоричен е политологът.
„Няма абсолютно никакви индикации за появата на нов политически субект. Създадоха се малки проекти, но на тези избори те няма да имат никаква тежест. Старите формации си правят сметка, че това няма да са последните предсрочни избори за тази година“, гласи прочитът на Киряков.
„Президентът може да е пасивен, защото в тази конфигурация на несигурност ситуацията за него е изгодна – да не изскача още на политическия терен и да излезе в следващ момент на политическата сцена като поредния спасител“, коментира Георги Киряков.
„Възможно е някои политически играчи умишлено да тикат страната в посока на несигурност“, изказа предположение той.
„Объркана ситуация, в която да няма яснота каква линия на управление ще се поеме – дали евроатлантическа, дали няма да е. Да има политическа несигурност в страната, през която да се прокарват различни интереси. Различни от интересите на обществото“, коментира политологът.