Партията на консервативния бивш премиер Бойко Борисов отново спечели първото място на парламентарните избори в България, показаха екзитполовете в неделя. ГЕРБ, обаче, не успя да получи мнозинство, което да сложи край на политическите сътресения в страната.
На седмия подобен вот за последните четири години формацията на Борисов повтори представянето си от предишния вот през юни миналата година, като спечели между 25 и 27% от гласовете, според социологическите проучвания.
Реформаторската коалиция ПП-ДБ следва с около 15 на сто, а проруската ултранационалистическа партия „Възраждане“ се нареди на трето място, получавайки около 13 на сто.
Най-бедната страна членка на Европейския съюз е в застой от 2020 г. насам, когато масови антикорупционни протести свалиха кабинета на Борисов.
Оттогава шест поредни гласувания не успяха да доведат до стабилно правителство – безизходица, която облагодетелства крайната десница в страната.
„Народът иска правителство, стабилност и сигурност“, каза Борисов, докато гласуваше. Има голяма вероятност ГЕРБ за пореден път да се бори да намери партньори за управление в изключително фрагментирания парламент на страната, в който се очаква да бъдат представени от седем до девет партии.
В сравнение с предишните избори избирателната активност изглежда леко се е повишила. През юни активността спадна до едва 34% – най-ниската от края на комунизма насам.
Според неотдавнашно проучване на общественото мнение около 60 на сто от българите смятат, че политическата безизходица е „изключително тревожна“.
По улиците на столицата София нарастващата апатия на избирателите е осезаема.
„Омръзна ни, това е сигурно“, каза Анелия Иванова.
„Омръзна ни да се въртим в една въртележка, която се върти и върти, а всеки път резултатът е един и същ“, заяви 33-годишната жена, която работи в IT сектора, пред АФП.
Политическата безизходица – която е безпрецедентна от 1989 г. насам – също е в полза на партия „Възраждане“.
„България трябва да остане независима държава, без външна намеса“, заяви председателят на партията Костадин Костадинов, визирайки Брюксел и САЩ.
Изглежда, че „Възраждане“ е придобила влияние, след като предложи закон за забрана на „пропагандата“ на ЛГБТК, който беше приет с голямо мнозинство в парламента през август.
Законодателството беше пряко вдъхновено от подобен закон в Русия и въпреки че България е член на НАТО, много граждани остават силно проруски настроени.
„Влиянието на „Възраждане“ нараства до степен, в която партията се превръща в потенциален партньор на ГЕРБ“, твърди пред АФП Добромир Живков, директор на института „Маркет линкс“.
Нерешена надпревара за Белия дом
ГЕРБ също така подкрепи спорния анти-ЛГБТК закон, проправяйки пътя за по-близки отношения с „Възраждане“, докато Борисов настоява, че неговите „партньори в Брюксел и Вашингтон няма да позволят това“.
По времето, когато беше министър-председател, той внимателно се ориентираше в геополитическите разломи, като поддържаше добри отношения с Москва и същевременно зачиташе позициите на ЕС и НАТО.
След нахлуването на Русия в Украйна Борисов ясно застана на страната на Запада в подкрепа на борбата на Киев срещу Москва.
Но евентуалната победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември може да промени това, смята анализаторът Живков.
Избирането на републиканския кандидат и неговата „снизходителност към корупцията“, смята Живков, може да подтикне и ГЕРБ да състави кабинет на малцинството, който разчита на мълчаливата подкрепа на бившия магнат Делян Пеевски, който продължава да е обект на санкции от страна на САЩ и Великобритания.
44-годишният депутат създаде отцепническа фракция в рамките на партията на турското малцинство ДПС, която се представи по-добре от очакваното в неделя, печелейки почти 10% от гласовете.
На фона на опасенията за изборни измами прокурорите започнаха стотици разследвания преди вота. Арестувани са повече от 70 души, заподозрени в купуване на гласове.
Продължителната политическа нестабилност спря ключови антикорупционни реформи, както и енергийния преход в страната, което застрашава изплащането на европейските средства.
Целите на България да се присъедини към еврозоната и Шенгенското пространство за свободно движение по суша се отдалечиха.
Допълнителна тежест за страната са разходите за организиране на седем парламентарни избора, които възлизат общо на почти 400 млн. евро.
