Археолози от Държавната служба за опазване на паметниците в Регионалния съвет на Щутгарт (LAD) са открили рядък пример за запазена камерна гробница от желязната епоха по време на разкопки в Дунавската равнина близо до Ридлинген, Германия.
Камерната гробница се намира в центъра на голяма монументална надгробна могила, която първоначално е била висока 6 метра с диаметър 65 метра, съобщава „Херитидж дейли“. Според археолозите, този тип могила принадлежи към групата на така наречените княжески гробни могили, в които са били погребвани знатни членове на келтското общество между 620 и 450 г. пр.н.е.
„Новооткритата гробна камера е изключително свидетелство за нашия богат монументален пейзаж. Той все още е напълно непокътнат 2600 години след създаването му“, каза държавният секретар в Министерството на регионалното развитие и жилищното строителство в Баден-Вюртемберг Андреа Линдлор.
Разкопките на могилата разкриха дървена камера от масивен дъб, запазена на дълбочина от 70 сантиметра под повърхността. Находката е забележителна и изключително рядка за археологията, тъй като обикновено останките от органичен произход оцеляват само няколко години или десетилетия, освен ако почвените условия не са прекомерно влажни или с високи нива на алкалност, които предотвратяват разграждането на органичните вещества от микроорганизмите.
Камерата е около 3,40 метра широка и 4,05 метра дълга и е приблизително ориентирана север-юг. Три дъбови дъски, поставени изправени и свързани в ъглите, съставляват всяка от стените на камерата.
Височината на стените на камерата е била приблизително 1 метър и е поддържала напречна греда, поставена през средата, която е държала тежестта на тавана, който впоследствие се е срутил.
Точната датировка на дъбовите греди предстои да бъде изяснена. Въпреки това, археолозите са използвали дендрохронология (анализ на годишните пръстени на дървесината), за да датират частично завършена дървена лопата, открита на място, установявайки, че дървото, използвано за нейната направа, е отсечено около 585 г. пр.н.е.
При разкопките са разкрити следи от два тунела, прокопани от крадци още в древността, които вероятно са ограбили предметите в гробницата. Само фрагменти от керамика и декоративни бронзови гвоздеи са оставени като непотребни предмети, които вероятно са от колесница, типична за други елитни гробове от ранната желязна епоха от същия период, като гробницата от Хохдорф.
Необходими са допълнителни археологически изследвания, за да се определи дали индивидът, погребан в гроба в Ридлинген, е мъж или жена. Досега са открити няколко добре запазени кости от човешки скелет. Първоначалният антропологичен анализ предполага, че останките принадлежат на мъж на възраст около 15 до 20 години и висок между 160 и 168 см.
Президентът на Регионалния съвет на Щутгарт, проф. д-р Клаус Волф, заключи: „Цялата дървесина от гробната камера ще бъде внимателно възстановена, консервирана и реставрирана в ателиетата на Държавната служба за опазване на паметниците през следващите няколко години, за да може да представи напълно реконструираната погребална камера на широка публика като музеен експонат.
