Бронзовият олимпийски медалист от Летните олимпийски игри в Париж Божидар Андреев обяви в интервю за bTV, че официално прекратява кариерата си. „Приключвам със спорта, защото ни бавят заплатите, забавят ми премиите от Олимпиадата. Те се подиграват с нас“, казва Андреев относно решението.
„Да, така е! Някои хора писаха, че спорта го прекратявам поради строителство, което не е така. Спирам поради една причина – че те се подиграват с нас, не ни дават заплатите навреме! От 4-5 месеца приблизително и премиите не се изпращат. Поради каква причина, не знам!? Но това е подигравка към спортистите и просто аз… Тежко ми е, че спирам, но с тия подигравки аз не мога да продължавам. Аз съм твърдо решен, твърдо вече втора година се подиграват така с нас, с всичките се подиграват, не само с мен, с всички спортисти се подиграват! Вече твърдо съм го решил да спра! Ако продължа, следващата година, ще е пак по същия начин. Говорил съм с моя треньор. Щяхме да продължим да се готвим за Световното. Но аз просто не мога да продължа по този начин, защото няма нито средства за подготовки, нито финансово обезпечаване. Все пак имам семейство, което трябва да храня и да издържам“, продължи той.
„Аз не съм се занимавал със строителство и все още не съм се занимавал, но за да изхраня семейството си, бих тръгнал да се занимавам със строителство. В момента се изхранвам със средства, които имам, и отделно треньорът ми помага. Това не е само обидно. Това е унизително! Чувствам се доста тъпо. Ти да отидеш, да каже на треньора си „Дай 50 лева да си взема храна да ям“, е много унизително!“, разкри още българинът и изрази съжаление, че не е решил да вдига за чужда държава: „Честно казано, много съжалявам. Аз съм отказал да вдигам за чужбина, защото исках да вдигам за България – за моята държава, където съм роден. Исках да издигнем България, да покажем ние какви сме, българите… Но сега съжалявам за моето решение, че не съм отишъл в чужбина“.
„То е ясно, че болка ще има, винаги ще има болка. Защото все пак, дето се вика, 16 години си тренирал. 16 години съм тренирал това нещо и ми е любимо… Разбираш ли…?!“ България не ми отвърна с нищо! Само с едни поздравления, една грамота, една плочка, с друго нищо… Мога да кажа, че този медал не е за България, а за хората, които не бяха сред нас! Постигнато е за тях! Май всеки се оправя, както трябва. Общо взето всеки гледа да намира средства, отива на собствени разноски и ходи да печели медали, напук на всичкото – да покаже българските щангисти какво могат. Като за край на кариерата си мисля, че се представих много добре: европейски шампион, рекордьор, олимпийски медалист. Не знам другите как мислят, но аз мисля, че за тези 16 години съм отдал много за България“, заключи Андреев.