Астрономи от института „Нилс Бор“ и университета в Болоня са открили ключови механизми за бързия растеж и спирането на образуването на звезди в древни гигантски галактики, които сега се смятат за мъртви. Това се съобщава в прессъобщение на Phys.org.
Откритието е свързано с процес, наречен екстинкция, който води до рязко намаляване на образуването на звезди в елиптичните галактики. Учените предполагат, че причината може да е активирането на свръхмасивни черни дупки, които изхвърлят газ и прах от галактиката, лишавайки я от материал за образуването на нови звезди. Това потвърждава хипотезата за решаващата роля на черните дупки в еволюцията и смъртта на галактиките.
За получаване на данни са използвани космическият телескоп James Webb (JWST), космическите обсерватории Hubble и Spitzer и радиотелескопът Atacama Large Millimeter Array (ALMA). Наблюденията позволиха да се изследват галактики, които са съществували 1-2 милиарда години след Големия взрив, разкривайки техните уникални характеристики, показващи бърз растеж и последваща стагнация. Един от ключовите обекти на изследването беше галактика, наблюдавана 2,6 милиарда години след Големия взрив. Той показа внезапно спиране на звездообразуването, придружено от мощни ветрове, свързани с активността на централната черна дупка. Тези данни показват пряка връзка между натрупването на материя от черна дупка и промените в еволюцията на галактиката. Изследователите откриха, че ранните елиптични галактики могат постепенно да набират маса чрез сливане с други галактики, добавяйки звезди към външните си региони, но те не възобновиха образуването на звезди. Това обяснява техния стар и „мъртвешки” вид в съвременната Вселена.
Учените заключават, че по-нататъшните изследвания с помощта на Европейския много голям телескоп (ELT), който ще започне работа през 2028 г., ще помогнат за по-нататъшното разбиране на процесите на изчезване. Това ще отговори на въпроса как в богатата на газ ранна Вселена галактиките могат напълно да спрат образуването на звезди.