„Както при всяко друго нещо, има моди – напоследък наблюдаваме сериозен ръст при свързаното с високотехнологичния сектор професионално образование – и нищо чудно предвид много високите заплати и стандарт на живот, който предлага ИТ сектора на своите работници. Предвид динамиката в търсенето на сектора от последната година обаче, като нищо може да се окаже, че няма да има работни места за всички новообучени програмисти и системни администратори, въпреки че дългосрочната перспектива за тях е по-скоро оптимистична“. Това заяви икономистът Адриан Николов от „Института за пазарна икономика“ пред „24 часа“.
- Реклама -
„Недостиг има по-скоро в по-традиционните индустриални професии – заварчици, шлосери, стругари, за които има значително търсене в преработващата промишленост. Ако това положение се запази, имаме основания да очакваме значителни повишения на заплатите, оттам и нарастване на интереса към обучението за такива позиции“, коментира още експертът.
„Според последните данни за 2023 г. делът на неактивните младежи на 15-29-годишна възраст е 13,8% спрямо 15,1% година по-рано. Но на фона на останалите европейски държави този дял в България все пак остава висок, като пред нас са единствено Румъния, Италия и Гърция. Възстановяването на пазара на труд след COVID-19 донесе със себе си и свиване при неактивните младежи, като на този етап търсенето на работници далеч надминава предлагането, изразено чрез безработица. Що се отнася до неактивните младежи, сред тях се открояват няколко групи – едната са младите майки, чиито партньори могат да издържат цялото домакинство, като при тях връщането към активно участие на пазара на труда не изглежда реалистично, а и необходимо. Други обаче са с много ниско образование и умения, често отпаднали още в прогимназилната фаза от училище, което не им позволява нито да намерят работа, нито пък да учат висше образование. Делът на NEETs е значително по-висок сред ромското население, което насочва към провал на интеграционните политики. Но има и видими географски струпвания в по-слабо развитите икономически райони“, каза още Николов.
снимка: ИПИ
„Както при всяко друго нещо, има моди – напоследък наблюдаваме сериозен ръст при свързаното с високотехнологичния сектор професионално образование – и нищо чудно предвид много високите заплати и стандарт на живот, който предлага ИТ сектора на своите работници. Предвид динамиката в търсенето на сектора от последната година обаче, като нищо може да се окаже, че няма да има работни места за всички новообучени програмисти и системни администратори, въпреки че дългосрочната перспектива за тях е по-скоро оптимистична“. Това заяви икономистът Адриан Николов от „Института за пазарна икономика“ пред „24 часа“.
- Реклама -
„Недостиг има по-скоро в по-традиционните индустриални професии – заварчици, шлосери, стругари, за които има значително търсене в преработващата промишленост. Ако това положение се запази, имаме основания да очакваме значителни повишения на заплатите, оттам и нарастване на интереса към обучението за такива позиции“, коментира още експертът.
„Според последните данни за 2023 г. делът на неактивните младежи на 15-29-годишна възраст е 13,8% спрямо 15,1% година по-рано. Но на фона на останалите европейски държави този дял в България все пак остава висок, като пред нас са единствено Румъния, Италия и Гърция. Възстановяването на пазара на труд след COVID-19 донесе със себе си и свиване при неактивните младежи, като на този етап търсенето на работници далеч надминава предлагането, изразено чрез безработица. Що се отнася до неактивните младежи, сред тях се открояват няколко групи – едната са младите майки, чиито партньори могат да издържат цялото домакинство, като при тях връщането към активно участие на пазара на труда не изглежда реалистично, а и необходимо. Други обаче са с много ниско образование и умения, често отпаднали още в прогимназилната фаза от училище, което не им позволява нито да намерят работа, нито пък да учат висше образование. Делът на NEETs е значително по-висок сред ромското население, което насочва към провал на интеграционните политики. Но има и видими географски струпвания в по-слабо развитите икономически райони“, каза още Николов.
снимка: ИПИ
