Ивановден е вторият от цикъл от три дни, който завършва с Бабинден постарому. Ивановден е вторият ден, който продължава практиките с очистване с водата и той е много известен с побратимяването или съратличеството, както се нарича в някои райони. Това каза пред „Фокус“ етнологът Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей в Пловдив. Мъжете в този ден си правят сродяване между родовете.
„Много често се събират двама или трима мъже, които са в силата си и са водачите в рода, които да сродят своите родове за поколения напред. Една от практиките е да стъпват с бос крак в жарава и след това отпиват по три глътки вино, опасват ги отново с червен мъжки пояс и ядат от една обща пита, като се захранват по този начин заедно. Така скрепяват своето родство и след това изпълняват три ритуални танца. Единият от тях правят жените, така наречената „чепня“, след това играят мъжете на танц наречен „чер пипер“ и накрая всички се събират заедно, мъже и жени, и играят нямо хоро всички заедно. Така обвързват родовете в свещен съюз и се побратимяват, а жените са посестрими. И съответно тези хора се считат с по-силна връзка, отколкото роднинската. Те се застъпват, помагат си всячески, поколения напред се водят в силен съюз“, разказа Георгиева.
Друго важно нещо на Ивановден това е кумството. Ходи се на гости на кумовете, както и на побратимите. Отново има ритуална трапеза, която вече не е постна, а е и със свински ребра със зеле, с боб, с ошав, баница – всички обичайни неща, които се сервират на една народна богата трапеза. Трохите от трапезата не се изхвърлят, а се дават на кокошките, за да снасят повече. Слагат се и на добитъка в храната, за да се закърмят.
„А от трапезата нищо не се оставя наяве, както е прието на Бъдни вечер, когато се оставя за мъртъвците, а тук се изяжда всичко до последно, за да се осигури бъдещия берекет в новата година“, добави етнологът.