На 14 януари ромите отбелязват Банго Васил, наричан още Василица (Васильовден).
Празникът е известен като ромската Нова година и традиционно се празнува три дни – от 13 до 15 януари.
Най-важен е обаче 14 януари – смята се, че на този ден е важно какъв човек ще прекрачи първи прага на дома ти, защото такава ще е цялата ти година.
Версиите за особената почит на ромите към св. Васил са различни. Светецът е считан за техен покровител.
Една от легендите е, че Дяволът решил да удави ромите в морето и тогава светецът им пратил ято диви гъски и те отнесли давещите се роми на брега.
С тази легенда е свързана вечерята на 13 януари – на трапезата се слага птиче месо – гъска, петел или кокошка.
Членовете на семейството си прощават всичко, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите (бабата и дядото) разчупват питката на две, за да се види на кого ще се падне късметът.
След това всяко дете си отчупва парче от питата, като първата хапка не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата.
Вярва се, че това, което спящият сънува през тази нощ, показва какво ще се случи през настъпващата година.
Друга легенда свързва св. Василий и св. Георги (най-големият светия на ромите). Решил Господ да затрие ромите, но двамата се смилили и единият прибрал момче, другият – момиче и ги опазили. Дошъл празник и на небето се събрали всички светии. Но нямало веселие, нямало музика, тогава двамата светии показали двете деца, които започнали да танцуват и пеят, станало много весело и ромският народ бил спасен.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие.