„Двоумях се дали да напиша този пост, за да не бъда упрекнат в целенасочено злепоставяне на колега-магистрат, но в крайна сметка прецених, че като съдия е мой дълг да насърча пълноценното упражняване на правата на хората с увреждания и да дам личен пример с активната си позиция по значим обществен въпрос. Това превозно средство се управлява от съдия Яна Димитрова – председател на 12 състав в Софийски районен съд, НО. Паркирано е без каквото и да било правно основание на място, предназначено за автомобили на хора с трайни увреждания, обозначено с пътна маркировка /международния символ за достъпност/, на 14.01.2025 г. в паркинга на съда, находящ се в гр. София, бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ № 23. Въпреки отправените призиви от ръководството на институцията и пристигналите на място екипи на 04 РУ СДВР и ОПП СДВР, съдия Димитрова категорично отказа да премести автомобила си, възпрепятствайки съзнателно достъпа до работното ми място. Това поведение, освен че е изключително унизително и дискриминационно спрямо мен, като лице с призната трайно намалена работоспособност и двигателен дефицит, илюстрира и системния проблем в обществото ни относно неглижирането и потъпкването на правата на посочената категория граждани, вкл. от представители на държавната власт. С решение № 5192 от 19.12.2022 г. по н.а.х.д. № 5765/2022 г. по описа на СРС, НО, 12 състав съдия Димитрова е потвърдила наказателно постановление, с което водач на МПС е санкциониран за нарушаване на забраната по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП относно паркирането на място, определено за хора с трайни увреждания, като в мотивите си изрично подчертава: „Обществената опасност на това деяние се реализира с факта на самото му извършване, тъй като именно поради това, че едно лице, което не е с трайни увреждания и не притежава съответното право е паркирало МПС-то си на място, обозначено за паркиране на хора с увреждания – така се възпрепятства използването на това място от хора, които реално са с трайни увреждания“. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП е приложима и на територията на паркинга на съдебната институция, макар да не се касае за път, отворен за обществено ползване, като това е сторено със заповед на председателя на СРС, който единствено е изключил компетентността на службите за контрол, предвидени в закона. Навярно именно липсата на възможност за санкциониране е мотивирала съдия Димитрова демонстративно да не се съобрази с посоченото правило за движение по пътищата, но очевидно същата не държи сметка за обстоятелството, че поведението й би могло да се третира като пряка дискриминация и тормоз на признак „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита дискриминация и неспазване на етичните принципи на почтеност, благоприличие и вежливост по т.т. 4.1., 5.1., 6.1. и 6.3. от Кодекса за етично поведение на българските съдии. В тази връзка съм длъжен да защитя правата си и да сигнализирам компетентните институции, които да преценят дали в конкретния случай е налице извършено нарушение, като апелирам към всички хора в неравностойно положение, попаднали в аналогична ситуация, да проявят активност при зачитане на човешкото им достойнство и равното третиране в обществения живот от околните, в т.ч. и от представители на държавната власт.“
Toва написа във „Фейсбук“ съдия Мирослав Димитров във „Фейсбук“.