Не можем да очакваме драматична промяна в приходите. Дупките в разходите могат да станат и 50 млрд. лв., ако например пратим хора на Луната. Това заяви банкерът Левон Хампарцумян.
„Залогът е членството на България в еврозоната. Ако има желание да приемем еврото от 1 януари 2026 г., ще постигнем бюджетен дефицит от 3%, също и устойчива фискална рамка за следващите три години, защото това ще се гледа от ЕК и ЕЦБ. Въпросът е какъв бюджет ще имаме, а дали искаме да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 г. Необходима е политическа смелост. Както са взети необмислени решения в НС, така те могат да бъда коригирани – зависи от желанието”, коментира Лидия Шулева, бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика.
- Реклама -
Тя отбеляза, че разходите за заплати през 2025 г. са пет пъти по-големи спрямо 2024 г.
Финансистът Любомир Дацов очерта два възможни сценария за постигане на 3% бюджетен дефицит – оптимизация на разходите или повишаване на данъците, като възможен вариант е и комбинация между двете мерки.
Според Дацов, ако се избере намаляване на разходите като мярка, увеличението им спрямо 2024 г. не бива да надвишава 8%. В момента обаче е заложен ръст от 25%, което прави този вариант трудно приложим.
„Приемете, че дупката в бюджета е политическа дъвка. Нека не се занимаваме с нея”, призова Хампарцумян.
По думите му в края на тази пътечка няма да има никакво евро, а ще има програма с МВФ.
Дацов допълни: „Ако не влезем в 3-те процента, ние ще влезем в процедура на свръхдефицит. Тази процедура значи, че България трябва да направи т.нар. структурни доклади, които трябва да покажат как устойчиво трябва да бъдат намалени разходите или да бъдат увеличени данъците. Ако политиците не вземат тези тежки решения, ние ще бъдем принудени от ЕС да направим същото нещо година по-късно, но ще спрат еврофондовете и международно излагане, защото не знаем какво правим.”
Според Шулева проблемът е по-сериозен: „За първи път от близо 20 г. фискалната стабилност на страната е застрашена.”
„Наблюдава се тенденция в бюджетната сфера, че всички искат автоматичен режим на вдигане на заплатите. Това касае много сфери – образование, военни, МВР, лекари. Нормално е в частния сектор, където се създават парите, които плащат всички тези разходи, там заплатите да растат с по-голям темп. Няма причина останалите от бюджетната сфера да искат автоматично увеличение на заплатите”, допълни тя.
Не можем да очакваме драматична промяна в приходите. Дупките в разходите могат да станат и 50 млрд. лв., ако например пратим хора на Луната. Това заяви банкерът Левон Хампарцумян.
„Залогът е членството на България в еврозоната. Ако има желание да приемем еврото от 1 януари 2026 г., ще постигнем бюджетен дефицит от 3%, също и устойчива фискална рамка за следващите три години, защото това ще се гледа от ЕК и ЕЦБ. Въпросът е какъв бюджет ще имаме, а дали искаме да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 г. Необходима е политическа смелост. Както са взети необмислени решения в НС, така те могат да бъда коригирани – зависи от желанието”, коментира Лидия Шулева, бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика.
- Реклама -
Тя отбеляза, че разходите за заплати през 2025 г. са пет пъти по-големи спрямо 2024 г.
Финансистът Любомир Дацов очерта два възможни сценария за постигане на 3% бюджетен дефицит – оптимизация на разходите или повишаване на данъците, като възможен вариант е и комбинация между двете мерки.
Според Дацов, ако се избере намаляване на разходите като мярка, увеличението им спрямо 2024 г. не бива да надвишава 8%. В момента обаче е заложен ръст от 25%, което прави този вариант трудно приложим.
„Приемете, че дупката в бюджета е политическа дъвка. Нека не се занимаваме с нея”, призова Хампарцумян.
По думите му в края на тази пътечка няма да има никакво евро, а ще има програма с МВФ.
Дацов допълни: „Ако не влезем в 3-те процента, ние ще влезем в процедура на свръхдефицит. Тази процедура значи, че България трябва да направи т.нар. структурни доклади, които трябва да покажат как устойчиво трябва да бъдат намалени разходите или да бъдат увеличени данъците. Ако политиците не вземат тези тежки решения, ние ще бъдем принудени от ЕС да направим същото нещо година по-късно, но ще спрат еврофондовете и международно излагане, защото не знаем какво правим.”
Според Шулева проблемът е по-сериозен: „За първи път от близо 20 г. фискалната стабилност на страната е застрашена.”
„Наблюдава се тенденция в бюджетната сфера, че всички искат автоматичен режим на вдигане на заплатите. Това касае много сфери – образование, военни, МВР, лекари. Нормално е в частния сектор, където се създават парите, които плащат всички тези разходи, там заплатите да растат с по-голям темп. Няма причина останалите от бюджетната сфера да искат автоматично увеличение на заплатите”, допълни тя.
Директорът на 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“ в София Александър Евтимов е задържан, съобщи БТВ, позовавайки се на свои източници.
Арестът е извършен тази вечер,...
Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов посрещнаха последните два самолета по първия договор с „Локхийд Мартин Аеронаутикс“ за...
Регионалният исторически музей в Кърджали отбеляза своя 60-годишен юбилей с изложбата „Блясъкът на Перперикон“ – посветена на древния град, чиято популярност през последните години...
