Двама министри и трима високопоставени държавни служители са разкрити като членове на работната група, участвала в плана за отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Това са Синиша Каран, Далибор Панич, Милош Букейлович, Йелена Паич Бащинац и Драган Станкович. Според Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ, тези лица са включени в черния списък и активите им са замразени. Според информация от OFAC, те са работили по изготвянето на план за „мирно отделяне“ на Република Сръбска, като идеята им е била подкрепена от Милорад Додик. Групата е била сформирана в края на май 2024 г., но не са публикувани резултатите от техните действия. Предвиденото обсъждане на плана в парламента на Република Сръбска през юли 2024 г. не се е състояло, като документът е бил оттеглен.
Далибор Панич отхвърли обвиненията, заявявайки, че никога не е участвал в разговори за отделянето на Република Сръбска и не е бил инструктиран да извършва действия, които нарушават конституционния ред на Босна и Херцеговина. Същото твърди и Синиша Каран, министър на вътрешните работи на Република Сръбска, който отказа да коментира пред Радио Свободна Европа.
Агенцията за разследване и защита на Босна и Херцеговина (SIPA) и прокуратурата на Босна и Херцеговина не са потвърдили наличието на каквито и да било доказателства за съществуването на такива планове или работни групи.
Въпреки това, опозицията в Република Сръбска потвърди, че работна група е била наистина създадена, като според Игор Църнадак, председател на групата депутати от Партията на демократичния прогрес, тя не е провела срещи поради страх от санкции.
През последните години, властите на Република Сръбска, ръководени от Милорад Додик, не са предприемали конкретни стъпки за отделяне от Босна и Херцеговина, но са вземали мерки за намаляване на правомощията на централната власт. През 2021 г. парламентът на Република Сръбска прие решения, които възстановяват правомощията на Баня Лука в сфери като отбраната, данъчното облагане и правосъдието, а през 2023 г. бе приет закон, който изключва решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина от прилагане на територията на Република Сръбска.
Разузнавателните служби на САЩ твърдят, че тези действия на Додик са част от усилията му да неутрализира международния надзор в страната и да осигури фактическо отделяне на Република Сръбска. Въпреки това, по текущата институционална рамка, „мирното отделяне“ би било невъзможно без референдум и промени в конституцията, което би изисквало две трети мнозинство в Камарата на представителите на Босна и Херцеговина — което изглежда почти невъзможно.