Особено внимание предизвика настояването на патриарх Даниил за въвеждане на предмета „Добродетели и религия“ в училищата, което той подкрепя настойчиво в свои проповеди и публични изяви. Патриархът многократно подчертава, че духовното възпитание е ключ към моралното изграждане на личността.
- Реклама -
Любопитен факт от биографията на Даниил е, че приема християнството на 25-годишна възраст – рядко срещано явление за висш духовник. Темата провокира и исторически препратки. В интервю в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич темата журналистът Иво Беров припомня:
Августин Блажени се е покръстил на преклонна възраст. Тогава такъв е бил обичаят, поради едно странно виждане, че когато човек се покръсти, всичките грехове му се прощават. И всеки е избирал да му се понатрупат грехове, за да му се прости.
Предложението на патриарха за „Добродетели и религия“ в училищата се възприема от някои анализатори като част от по-широк обществен процес на завръщане към традиционни ценности, който не всички приемат еднозначно. Беров заяви:
Имаме нещо, което никак не служи на обществото, на хората, на доброто – то е тълкуване на Евангелията, на вярата от институции – и църковните събори, и църквата като такава. Защото на църковните събори някога въпросите са решавали с бой.
Той поставя под съмнение историческите основи на църковната догматика:
В повечето случаи тези догми са правила, които обслужват една вече създадена институция.
По отношение на заявената от патриарха нужда от духовно възраждане чрез образование, Беров добавя:
Това е част от един общ поток, от едно общо направление, което се опитва да завладее света, който поток, както беше казал Фукуяма, е „краят на историята“. Тук стигаме до едно развитие на обществото, на държавите, на разбиранията за добро и зло, за социалния прогрес. Изведнъж стигаме до тази стена. Не продължаваме напред, а се връщаме назад. Регрес в много направления – в политическо, в духовно. Този регрес с охота се нарича консерватизъм. Което няма нищо общо с истинския консерватизъм.
И заключава с критика към новите „консерватори“:
„Консерваторите са хора, които държат на институциите, на правата, на законите, на възпитанието, на изискаността, на изкуството. Тук виждаме консерватори, които поддържат и едва ли не стават почитатели на най-обикновени хъшлаци.
Особено внимание предизвика настояването на патриарх Даниил за въвеждане на предмета „Добродетели и религия“ в училищата, което той подкрепя настойчиво в свои проповеди и публични изяви. Патриархът многократно подчертава, че духовното възпитание е ключ към моралното изграждане на личността.
- Реклама -
Любопитен факт от биографията на Даниил е, че приема християнството на 25-годишна възраст – рядко срещано явление за висш духовник. Темата провокира и исторически препратки. В интервю в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич темата журналистът Иво Беров припомня:
Августин Блажени се е покръстил на преклонна възраст. Тогава такъв е бил обичаят, поради едно странно виждане, че когато човек се покръсти, всичките грехове му се прощават. И всеки е избирал да му се понатрупат грехове, за да му се прости.
Предложението на патриарха за „Добродетели и религия“ в училищата се възприема от някои анализатори като част от по-широк обществен процес на завръщане към традиционни ценности, който не всички приемат еднозначно. Беров заяви:
Имаме нещо, което никак не служи на обществото, на хората, на доброто – то е тълкуване на Евангелията, на вярата от институции – и църковните събори, и църквата като такава. Защото на църковните събори някога въпросите са решавали с бой.
Той поставя под съмнение историческите основи на църковната догматика:
В повечето случаи тези догми са правила, които обслужват една вече създадена институция.
По отношение на заявената от патриарха нужда от духовно възраждане чрез образование, Беров добавя:
Това е част от един общ поток, от едно общо направление, което се опитва да завладее света, който поток, както беше казал Фукуяма, е „краят на историята“. Тук стигаме до едно развитие на обществото, на държавите, на разбиранията за добро и зло, за социалния прогрес. Изведнъж стигаме до тази стена. Не продължаваме напред, а се връщаме назад. Регрес в много направления – в политическо, в духовно. Този регрес с охота се нарича консерватизъм. Което няма нищо общо с истинския консерватизъм.
И заключава с критика към новите „консерватори“:
„Консерваторите са хора, които държат на институциите, на правата, на законите, на възпитанието, на изискаността, на изкуството. Тук виждаме консерватори, които поддържат и едва ли не стават почитатели на най-обикновени хъшлаци.
Априлското въстание има непреходно значение, защото доведе до Руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държава и откри пред нея перспективи за напредък и...
В предаването "Честно казано" с Люба Кулезич финансовият експерт Бисер Манолов остро разкритикува разпространяваните спекулации около въвеждането на дигиталното евро, като обвини публични фигури...
Надали някой може да каже по-цветуща простотия