Писателят Евгения Кръстева – Благоева, автор на книгата „Реките на времето“, разказа повече за новия си роман в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич.
- Реклама -
Г-жа Благоева е съпруга на историка Горан Благоев, водещ на предаването „Памет без давност“, но както Люба Кулезич се пошегува, не е поканена „с връзки“.
„Подзаглавието „Истински роман“ поражда въпроси, защото едва ли не, както в рекламите „истинските кренвирши“, какви са другите, които не са истински. Не е ли малко надуто това, не е ли малко прекалено, или претенциозно?! Така е само на пръв поглед, защото в този роман се разказват истински истории. Тоест аз художествено съм разказала житейски спомени, които ги знам от родовата памет на моите родители. Така че просто в 90% всичко, което е вътре, е истинско – то наистина се е случило.“
Тук фикцията съществува само дотолкова, доколкото тя трябва да обедини всичките тези „епизоди“, обяснява Благоева.
„Неслучайно някои читатели ми пишат, че им харесва точно тази кинематографичност на книгата. В нея много неща се навръзват, но за да могат да извлекат общото в тях, съм се опитала художествено да ги свържа. Но те са реални случки.“
Книгата започва с родословно дърво за ориентация на читателите, на двете фамилии – Саздови и Кръстеви, а завършва със снимки, които доказват, че историите са реални, както и героите в тях.
Писателят Евгения Кръстева – Благоева, автор на книгата „Реките на времето“, разказа повече за новия си роман в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич.
- Реклама -
Г-жа Благоева е съпруга на историка Горан Благоев, водещ на предаването „Памет без давност“, но както Люба Кулезич се пошегува, не е поканена „с връзки“.
„Подзаглавието „Истински роман“ поражда въпроси, защото едва ли не, както в рекламите „истинските кренвирши“, какви са другите, които не са истински. Не е ли малко надуто това, не е ли малко прекалено, или претенциозно?! Така е само на пръв поглед, защото в този роман се разказват истински истории. Тоест аз художествено съм разказала житейски спомени, които ги знам от родовата памет на моите родители. Така че просто в 90% всичко, което е вътре, е истинско – то наистина се е случило.“
Тук фикцията съществува само дотолкова, доколкото тя трябва да обедини всичките тези „епизоди“, обяснява Благоева.
„Неслучайно някои читатели ми пишат, че им харесва точно тази кинематографичност на книгата. В нея много неща се навръзват, но за да могат да извлекат общото в тях, съм се опитала художествено да ги свържа. Но те са реални случки.“
Книгата започва с родословно дърво за ориентация на читателите, на двете фамилии – Саздови и Кръстеви, а завършва със снимки, които доказват, че историите са реални, както и героите в тях.
