В съвременния свят технологичните гурута не просто създават иновации — те оформят цялостни визии за бъдещето, които напомнят на религиозни доктрини. Говорят за безсмъртие, прехвърляне на съзнание, колонизация на Марс и дори за създаване на „църквата на сингулярността“. Визия, която неусетно граничи с месианския мит.
Примерите са много. Някои технологични лидери изграждат себе си като икони — като Майкъл Сейлър, който не само инвестира милиарди в биткойн, но и използва религиозна символика в публичните си образи. Други обещават да не бъдат зли (като стария девиз на Google) или пък създават структури с култов характер. Това започва да напомня на секти.
От секта към култура – технологичният модел
Както християнството е било смятано за малка секта в началото, а по-късно се превръща в цивилизационна основа, така и много технологии тръгват от маргинални групи и с времето прерастват в масова култура.
Когато култът около дадена технология узрее, неговите привърженици забравят колко ексцентрична е изглеждала идеята в началото. Първоначалните странности се заменят с потребителска норма.
Какво е религиозен култ?
По дефиниция: система от вярвания и практики, свързани с почитането на нещо свещено или обожествено. Типичното за култовете включва:
- Вяра – фундаментални идеи и принципи, често неподлежаща на критика.
- Ритуали – действия или обичаи, чрез които се изразява вярата.
- Лидерство – харизматични личности, към които има пълно доверие.
- Общност – група от последователи със споделени вярвания.
- Изолация – откъсване от външната среда, за да се укрепи идентичността.
Култовете около технологиите
Смартфоните, криптовалутите, изкуственият интелект – всички те са се сдобили със своите култове. Има хора, които чакат с нетърпение новите модели, купуват устройства на кредит и следват брандове с религиозна преданост. Не става въпрос само за хардуер – и софтуер, езици за програмиране, операционни системи или криптовалути като биткойн се превръщат в маркери на идентичност.
Пример: Биткойн като религия
Биткойн не е просто технология – това е движение. Има митичен създател (Сатоши Накамото), който остава анонимен. Има лидери като Майкъл Сейлър, който публикува в социалните мрежи послания, наподобяващи религиозни откровения:
- „Биткойн е истина.“
- „Биткойн е за цялото човечество.“
- „Фиатната валута е неморална, биткойн е безсмъртен.“
- „Биткойн е сърдечният ритъм на планетата Земя.“
За криптоентусиастите това може да е вдъхновяващо, но отвън изглежда като модерен култ.
Когато технологиите се превръщат в идентичност
Днес един и същ инструмент – програмен език, лаптоп, дори слушалки – може да служи не просто за работа, а за изграждане на идентичност. Това важи и за социални игри, професионални мрежи, дори романтични връзки. Технологиите се превръщат в маркери за „свой“ и „чужд“.
Пазарната религия
Бизнесът разбира това отлично. Култивирането на култ около даден бранд или продукт е печеливша стратегия, защото апелира към емоциите, инстинктите и социалната природа на човека. Така се създават технологични „религии“ като тези около Apple, Bitcoin, Tesla или днес – изкуствения интелект.
Вярата без доказателства
Почти всяка нова технология минава през цикъл на възторг, разочарование и стабилизация. Gartner дори разработиха официален модел на този процес – „цикъл на хайпа“. Днес никой не изгражда култове около електричеството или телевизора, но всички говорят за AI и Web3. Всеки стартъп вмъква „AI“ в името си. Възторгът е ирационален, понякога дори религиозен.
Опасностите на технологичните култове
Както религиозните секти могат да бъдат опасни, така и технологичните култове могат да водят до сляпа вяра в решения, които не разбираме. Пример е фанатичното следване на обещанията на криптолидери или технокапиталисти, които убеждават, че AI ще излекува всички болести и ще „спаси човечеството“. Всяка съпротива срещу тази идея се обявява за „смъртен грях“ или „масово самоубийство“.
В заключение:
Технологичните култове са естествена част от човешката психология и социална еволюция. Но когато преминат границата между вдъхновение и фанатизъм, те стават опасни. Колкото и модерна да изглежда една технология, когато тя започне да изисква безусловна вяра, следване на „пророци“ и подчинение на общностни ритуали – вече не говорим за прогрес, а за култ.