„Искам отвод на съдебен състав от ОС – Пловдив – той не се произнася вече 20 дни. Мълчи. Аз настоявам – съдиите мълчат.
Нямам друг начин освен като защитник да ескалирам случая и да дам публичност. Ето как:
С искания вх. № 15229/25.04.2025 г., вх. № 15270/25.04.2025 г. и вх. № 15346/25.04.2025 г., поисках съдебният състав да се отведе от разглеждане на делото, като посочих различни конкретни основания за това. С искания вх. № 16398/05.05.2025 г., вх. № 17101/12.05.2025 г. и вх. № 17430/13.05.2025 г. ви напомних, че следва да се произнесете незабавно по тези искания, съгласно императивната норма на чл. 31, ал. 4 от НПК, но въпреки това до настоящия момент все още няма произнасяне.
Преди да се произнесете по исканията ми за отвод обаче и в нарушение на закона, на 13.05.2025 г. постановихте Определение № 463/13.05.2025 г., което няма отношение към направените отводи. Азбучното правило в правосъдната дейност е, че съдът дължи незабавно произнасяне по направените искания (основания) за отвод, което изрично е посочено в чл. 31, ал. 4 от НПК, но следва и от общото разбиране, че само независим и безпристрастен съд може да постановява актове по конкретно дело (чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС).
Чл. 31, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс:
По основателността на самоотводите и отводите СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНАСЯ НЕЗАБАВНО в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.
Като защитник в конкретното наказателно производство, аз съм изправен пред ситуация, в която съдебният състав не се произнася по направените от мен искания за отвод в изискуемия от закона порядък – незабавно, преди да продължи с други действия по делото. Тази липса на произнасяне по съществен процесуален въпрос, касаещ безпристрастността на състава, създава сериозна пречка пред нормалното законосъобразно протичане на процеса и ефективното упражняване на правото на защита на моя доверител. Предвид това обстоятелство и след като изпратих многократно формално напомняне до съда, се налага да предприема и други действия, целящи да гарантират спазването на закона. Тези действия включват и изпращане на копия от напомнянето до Съюза на съдиите в България (ССБ), Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) и Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Тази мярка е продиктувана от моето вътрешно убеждение, че към настоящия момент липсват ефективни процесуални средства в рамките на самото дело, чрез които мога да гарантирам изпълнението на законовото задължение от страна на съда да се произнесе по отводите в разумен срок и преди предприемането на други процесуални действия по същество. С изпращането на копия формално уведомявам професионалните организации за упоритото неизпълнение на професионални задължения от страна на съдебния състав. Моята цел е да информирам органите, които имат ангажимент към спазването на стандартите за съдийска дейност и адвокатска професия, и да създам официален документален отпечатък за тази ситуация. Считам, че тази стъпка може да стимулира предприемането на мерки за проверка (от страна на СК на ВСС) или корекция на допуснатото процесуално нарушение, както и да послужи при евентуални бъдещи производства по отношение на приложението на чл. 31, ал. 4 от НПК.
Тъй като формалните сигнали към институциите могат да се окажат недостатъчни или неефективни за бързото и адекватно решаване на проблема и в контекста на сериозни процесуални нарушения, като неспазване на основни гаранции за справедлив процес (като задължението за незабавно произнасяне по отводи), считам, че е допустимо и да оглася публично настъпилата ситуация и изпратеното напомняне. Това е така с оглед на обществения интерес от прозрачност и отчетност на съдебната система. Аз вярвам, че функционирането на съда, особено по отношение на спазването на процедури, гарантиращи справедлив процес, е въпрос от съществено значение за обществото и доверието в правосъдието, и обществото има право да знае какво се случва в съда. За съжаление, публичността често се оказва единственият оставащ законен начин да се привлече внимание към даден проблем и да се стимулира спазването на закона. Затова разглеждам огласяването на случая не просто като оплакване по конкретно дело, а като мое задължение да защитавам фундаментални принципи на правосъдието и правовата държава, като правото на безпристрастен съд и спазването на законоустановените процедури. Смятам и че публичното знание за подобни случаи може да има превантивен ефект и да насърчи по-стриктното спазване на правилата в бъдеще.
Важно е да подчертая, че моята цел с уведомяването на институциите и с публичното огласяване в такъв случай не е да въздействам върху вътрешното убеждение на съда по основателността на отводите, а единствено да изискам спазване на законоустановената процедура за произнасяне по тези искания и да информирам обществеността и съответните органи за настъпилия проблем с процесуалното законосъобразно протичане на делото. По този начин действам в интерес на моя доверител и в защита на принципите на справедливия процес. Още повече, че веднъж съдебен състав при направено предварително писмено искане не се произнесе своевременно, а направи това едва в откритото съдебно заседание, като по този начин отложи произнасянето по направено искане по чл. 270, ал. 1 от НПК.
Това написа адвокатът Методи Лалов във „Фейсбук“.