„Горещ съдебен казус: Клевета и обида във Facebook – Свобода на словото или увреждане на личността?“ Това написа във Фейсбук адв. Методи Лалов.
Софийският районен съд отхвърли като изцяло неоснователен иска на режисьора Степан Поляков срещу Вяра Тянчева от гражданското сдружение БОЕЦ. Поляков, представляван от адв. Михаил Коен, претендираше обезщетение в размер на 8000 лв. заради коментар на Тянчева под негов пост във Facebook. Тянчева беше защитавана от адвокат Методи Лалов, който коментира случая публично в социалната мрежа.
Адв. Лалов определи делото като „горещ съдебен казус“, повдигащ въпроса: „Свобода на словото или увреждане на личността?“. Той допълни:
„Съдът отхвърли изцяло като неоснователна претенцията на ищеца Поляков. В този случай сякаш наблюдаваме класически пример за „крадецът вика – дръжте крадеца“. Ищецът, който сам е разпространил провокативна и определена от съда като фалшива, неморална и провокативна новина, е този, който впоследствие търси съдебна защита срещу обоснована критика.“
Повод за делото става коментар, в който Поляков е наречен „ниssh духом четирихилядник“ и „поклонник на кремълското джудже“. В иска си режисьорът твърди, че тези думи са обидни и клеветнически и са му причинили сериозни емоционални и психически вреди.
Съдът обаче приема, че коментарът е в отговор на публичен пост от самия Поляков, който съдържа следния текст:
„Майка му на Навални прибира студеното тяло на сина си от Сибир. Юлка прегръща друго тяло. На топло в 5 – звезден западен хотел.“
Според съдебното решение публикацията представлява „фалшива, неморална и провокативна новина“ и е насочена към съпругата на починалия руски опозиционер Алексей Навални. Съдът подчертава, че авторът на подобна публикация, която засяга чувствителна и политически натоварена тема, трябва да бъде готов да търпи критика.
Освен това съдът отбелязва, че последващ пост на ищеца разкрива „желание за саморазправа и отмъщение чрез съдебния процес“, което буди притеснение относно целите на иска.
„Прочитът на цитираното буди усещане за желание у автора за саморазправа, в това число и чрез съда, за мъст и наказване. Такова поведение не следва да бъде поощрявано, а тъкмо обратното“, пише в решението на съда, цитирано от адв. Лалов.
„Същността на свободата на изразяване включва и правото на остра критика, особено когато тя е насочена към публични лица, които сами създават и провокират обществени дебати. А съдебната зала не бива да се превръща в арена за лична разправа“, допълва адвокатът в своята публикация.
Решението на съда подлежи на обжалване.