Как Източна Европа премина от валутен борд към еврото: Уроци за България

Опитът на Източна Европа при преминаването от валутен борд към членство в еврозоната подчертава значението на стабилния валутен курс и стриктната финансова дисциплина като основни условия за успешна интеграция.

 Към момента само две държави – Естония и Литва – са направили прехода от валутен борд към еврото при запазване на фиксирания курс. Техният пример е особено важен за България, която поддържа валутен борд от 1997 г. насам и очаква да приеме еврото при фиксирания курс от 1,95583 лв./евро, сочи анализ на Фискалния съвет на България.

Естония и Литва – примери за финансова последователност

• Естония въвежда валутен борд още през 1992 г., първоначално фиксиран към германската марка, а по-късно към еврото. При влизането си в ERM II през 2004 г., страната запазва курса 15.6466 крони за евро, който остава непроменен и при приемането на еврото през 2011 г.
• Литва преминава към фиксация към еврото през 2002 г., заменяйки щатския долар като котва. Валутният курс 3.4528 лита за евро също остава стабилен до присъединяването към еврозоната през 2015 г.

И в двата случая държавите не прибягват до девалвация или ревалвация, като спазват критериите от Маастрихт за валутна стабилност.

България – стабилен курс, стабилни очаквания

България поддържа валутен борд от 1997 г., а от 2000 г. фиксацията е към еврото. През юли 2020 г. страната се присъедини към ERM II при курс 1 евро = 1,95583 лв., който остава непроменен.

Съгласно чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, официалният курс за преминаване към еврото се определя от Съвета на ЕС и трябва да съвпада с пазарния курс в рамките на ERM II. Това засилва очакванията, че левът ще бъде заменен с еврото при настоящия курс, без ревизии – както в Естония и Литва.

Сравнителен поглед: различни подходи в региона

• Латвия прилага фиксиран курс, но без правно установен валутен борд.
• Словения, Словакия и Хърватия поддържат фиксирани или управлявани плаващи режими, но при преминаването към еврото курсовете са били частично коригирани.
• Словакия например е преценила нужда от ревизия на паритета в рамките на ERM II.
• Хърватия приема еврото при курс, поддържан чрез „квази-обвързване“ с еврото, без да е официален валутен борд.

Заключение

България следва модела на Естония и Литва, като спазва фиксирания курс в рамките на ERM II и поддържа валутна стабилност. Този подход засилва доверието, че преходът към еврото ще се случи без промени в курса, запазвайки стабилността на икономиката и сигурността на спестяванията.