Проучване на „Сова Харис“: 62% от българите са против еврото

Проучване на „Сова Харис“ сочи, че информационната кампания на управляващите за влизане в еврозоната не убеждава повечето българи. 

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от Агенция  „Сова Харис“ в периода 9-11 юни 2025 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното телефонно интервю. Изследването е реализирано със собствени средства.

Проучването показва, че в този момент българското общество не е готово да приеме еврото през 2026 г. с ясна обществена подкрепа. Според резултатите в момента преобладават негативни нагласи, а хората се разделят в съотношение 2:1 (62% срещу 32,1%) в полза на отлагането на това важно решение. Не могат да преценят около 6 на сто. 

Българите, които смятат, че с отмяната на лева държавата губи идентичност – 60,1%, са около два пъти повече от тези, които са на мнение, че с появата на български символи върху европейската валута ще се спечели идентичност – 29,8%. Не могат да преценят малко над 10 на сто. Социалните характеристики на съмишлениците от двата полюса са показателни – преобладаваща част от по-възрастните хора и тези с по-ниско образование срещу хората в активна възраст и градската среда, допълват от агенцията. 

По въпроса за провеждането на референдум за влизането на страната в Еврозоната от 01 януари 2026 г. се оформя подкрепа от 64,5%. Против референдума са 23,9 на сто, а 11,6% не могат да преценят. Според анализа на „Сова Харис“ формите на пряка демокрация отдавна са в дневния ред и заобикалянето им носи негативи на отговорните фактори. 

Според 68,7%, референдум по този въпрос е трябвало да бъде проведен още в началото на процеса. Според общественото мнение, пропускът в миналото обаче не отменя необходимостта от провеждане на референдум в настоящия момент. Данните показват ясно, че българското общество не просто е против еврото в настоящия момент, а и настоява да има право на пряко участие в решението чрез референдум. Несъгласни с провеждането на референдум дори на по-ранен етап са 18,4%, не могат да преценят близо 13 на сто. 

„България в еврозоната? Това е ЛУДОСТ“

Според 37,2% България има и друг път на развитие, за 38,4 на сто – няма, а 24,2% не могат да преценят. От данните може да се направи извода, че в момента обществото ни е разединено относно европейския път на развитие на страната. 

Според „Сова Харис“ евроатлантизмът вече няма еднозначно съдържание. Като цяло, обществото е разколебано и разделено по темата за дългосрочната посока на България. Европейският съюз (ЕС) вече не е безспорен модел за развитие в очите на българите, а идеята за алтернативен път придобива легитимност. Това е сигнал към политиците, че дебатът за посоката на страната не е приключил – той тепърва започва, смятат социолозите.

Протестите в подкрепа на провеждането на референдум за влизането ни в Еврозоната от 01 януари 2026 г. се одобряват от 53,3%, а още 10,8% подкрепят с известни условности. Против протестите застават 22,6% от пълнолетното население на страната. 13,3 на сто не могат да преценят. Този резултат изпраща ясен сигнал към управляващите, че обществото не иска едностранно институционално решение за Еврозоната, посочват от  „Сова Харис“. 

Проучването не отчита съществени промени в електоралните нагласи спрямо установените на последните парламентарни избори. ГЕРБ-СДС продължават да са първа политическа сила с подкрепа от 25,0%. Забелязва се тенденция на покачване на опозиционните политически сили. На това се дължи и излизането на „Възраждане“ на второ място с 14,4%, с минимална преднина пред „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП- ДБ) – 13,9 на сто. „ДПС – Ново Начало“ с 8,7% се утвърждава като четвърта политическа сила, като може да се предположи съществуването и на скрит вот за тях от подкрепящите ги малцинствени групи. Останалите парламентарно представени партии „БСП-Обединена левица“ със 7 на сто, „Алианс за права и свободи“ (Демокрация, права и свободи – ДПС) с 5,9%, „Морал, единство, чест“ (МEЧ) с 5,7 на сто, „Величие“ с 5,2% и „Има такъв народ“ (ИТН) с 4,5 на сто стоят над чертата за влизане в българския парламент. Може да се отбележат стабилизация при „БСП Обединена левица“ и спад при ИТН, допълват от „Сова Харис“. За други партии биха гласували близо 10% от избирателите.