Един малко по-различен петък. Мисля си, че ще ми трябва още някакво време, за да прехвърля през ума си за пореден път цялата ситуация и да си дам своите отговори, а пък човек най-трудно отговаря на себе си.
Това, в което съм сигурна е, че не съм искала по никакъв начин да събуждам чужди травми и да злорадствам за нечия болка.
Може би за такива неща не се пита публично с детайли. Не знам. Или поне не се искат доказателства. Не караш някой да ти показва как е страдал, но пък ако този някой многократно е заявявал, че има видео с всичко, то нима не е очаквал, че в даден момент ще му го поискат? Аз или който и да е друг.
Когато се обърнах към Борисов с думите, че ако има клипче, не което се вижда как детето на Севделина Арнаудова плаче в другата стаята, докато нея я арестуват, нито исках, нито съм си представяла, че ще се превърна в единствен негов зрител.
Не ми се връща там. Почувствах се малка, смазана, лоша, не знам…Някакви хора ми викаха един през друг, че няма да ми позволят да използвам децата им, че те ще ги защитят на всяка цена, че на този свят има неща, които са святи, а аз съм ги омърсила…
Минах през много емоции – вина, срам, страх, обида, гняв… Първо се усещах като зъл човек, колкото и наивно да звучи такова определение. После се разгневих – на тях, но най-вече на себе си, че съм била така уязвима и съм позволила да бъда манипулирана, поемайки вина, с която нямам нищо общо.
Сега, два дни по-късно, се усещам просто уморена, а и отрезвена. Една майка се е почувствала нападната. Съжалявам, не е била това целта. Извинявам се, че съм събудила болката в сърцето на майка, но не мога да се извиня за това, че задавам въпроси, защото това работя. Вероятно някак съм създала усещането, че е лична нападка, а не е. Обикновен въпрос, произтичащ от твърдения на друг политик (в случая Бойко Рашков).
Защо и дали Рашков лъже, не знам. Видях дете, което страда, а това винаги е ужасно. Не са ми ясни детайлите, а и не искам да ми бъдат, наистина. Вярвам, че никоя жена не би злоупотребила със сълзите на дъщеря си, така че това следва да си тежи на съвестта на бившия вътрешен министър.
П.С.
Толкова е просто – нека всички полицаи, да свалят калните си обувки, когато влизат в детските стаи, за да няма видеа и постове, както и болка, която да гнети с години. И, ще помоля премиера да преосмисли категоричната си позиция от днес по отношение на естетиката и етиката при арестите. Малка отстъпка да направи. Сега, на естетиката отдавана вече никой не й се връзва, като изключим княз Мишкин, ама той все пак е идиот, а идиоти като него в България почти не останаха. Пенсионираме я, да си ходи по разни там изложби. Обаче, хайде поне етиката да запазим. Ей така, за всеки случай. На половин щат. На граждански договор. За без пари може. Да я викат при нужда като поемно лице, да стои просто на дивана, докато се претърсват шкафовете с пелените. Нека не пенсионираме етиката, моля Ви, поне нея да запазим.
Златина Петкова