Учени регистрираха най-голямото сливане на черни дупки, наблюдавано до момента – събитие, наречено GW231123, съобщава CNN. В него са участвали две черни дупки, всяка по-масивна от сто слънца, които при сблъсъка си са генерирали мощни гравитационни вълни, засечени от обсерваторията LIGO в САЩ.
LIGO, чрез своите интерферометрични детектори в Луизиана и Вашингтон, е уловила пулсации в самото пространство-време, породени от това колосално събитие. Именно гравитационните вълни са единственият начин учените да наблюдават такива сблъсъци, тъй като черните дупки не излъчват светлина.
„Преди да можем да ги наблюдаваме с гравитационни вълни, дори се поставяше въпросът дали двойни черни дупки изобщо съществуват“, казва Марк Ханам от Университета в Кардиф.
„Гравитационните вълни разкриват популация от черни дупки, която расте чрез сливания, а не чрез привличане на материя“.
Изключителното в GW231123 не е само масата, а и необичайно високата скорост на въртене на черните дупки. Това поведение не е характерно за повечето сливания, наблюдавани досега, коментира Чарли Хой от Университета в Портсмут:
„Това може да е знак, че нашите модели се нуждаят от преразглеждане или че черните дупки в този случай са се образували по съвсем различен механизъм.“
Високото въртене предполага, че черните дупки са резултат от предишни сливания, твърди и Ханам. Ако една черна дупка е продукт от няколко поколения сливания, логично е тя да се върти по-бързо – нещо, което прави GW231123 уникално трудно за моделиране и анализ.
„Сложно е да се моделират такива високи скорости на въртене. Това е необичайно събитие, което е трудно да се интерпретира,“ казва Софи Бини от Калифорнийския технологичен институт.
„То показва колко много още не знаем за гравитационните вълни.“
Според Имре Бартос от Университета на Флорида, който не участва в изследването, откритието бележи нов етап в гравитационната астрономия:
„За по-малко от десетилетие преминахме от първото откриване до събития, които поставят под въпрос най-добрите ни теории.“
Алтернативни обяснения, като директен колапс на масивна звезда или повтарящи се сблъсъци в млади звездни купове, също се обсъждат, но са по-малко вероятни, защото не водят до толкова бързо въртящи се обекти.
„Много естествено е да приемем, че това са останки от няколко поколения сливания“, казва Золтан Хайман от Института за наука и технологии в Австрия.
„Това ново сливане е много трудно да се обясни по друг начин.“
Накрая той добавя, че бъдещите наблюдения ще покажат дали това събитие е уникално или е част от по-голяма тенденция:
„Ще разберем дали този сблъсък е изолиран случай или само върхът на огромен айсберг.“
GW231123 не просто разширява границите на нашето познание, а отваря изцяло нова глава в изследването на Вселената.